— А ти знаеш ли какво е то? — Сорая вдигна вежди.
— Как само ме изпързаля, че трябвало да остана тук. „Тредстоун“ е възобновен, твоята мрежа в чужбина работи, така че какво? Да станем бавачки на другите разузнавателни служби ли? Нещо не се връзва. — Той поклати глава. — Става нещо, но той не иска да разберем какво.
Сорая се въздържа от острата реплика, която й дойде наум, и вместо това се замисли над предположението на Питър. С него работеха отдавна в ЦРУ. Можеха да си имат пълно доверие, а това не беше малко. А и вярата в инстинктите на другия беше част от това доверие. Какво беше доловил Питър? И защо тя не го беше усетила? Честно казано, толкова се зарадва, че й дават възможност да разследва инцидента в Париж, че не обърна внимание на последвалите реплики. Каква глупачка!
— Ей, понамали малко, каубой! — извика тя, докато той заобикаляше задницата на един камион. — Бих искала да остана жива поне до довечера.
— Извинявай — промърмори Питър.
Сорая видя, че наистина е разстроен.
— Как да ти помогна?
— Отиди в Париж, заеми се с разследването на убийството на твоя информатор и открий кой, по дяволите, го е убил.
— Не ми е приятно да те оставям в това състояние — скептично го погледна тя.
— Няма нужда да ти е приятно.
— Питър, тревожа се, че ще се забъркаш в някоя глупост. — Тя го докосна по ръката.
Той я изгледа ядосано.
— Или в нещо опасно.
Той си пое въздух.
— Смяташ ли, че ако си тук, това ще промени нещата?
— Не — намръщи се тя, — но…
— Тогава се качвай на първия самолет за Париж.
— Намислил си нещо.
— Не съм.
— По дяволите, познавам този поглед.
Той прехапа бузата си.
— А преди да заминеш, защо не се обадиш на Амун?
Сорая веднага се наежи, смятайки, че той се опитва да я дразни. Но после се замисли и видя логиката в предложението му.
— Може и да си прав. Амун ще ни даде различен поглед върху тази мистериозна група.
Тя извади телефона си и написа есемес. „Пристигане Париж следобед относно убийството. Среща?“
Усети, че сърцето й бие учестено. Не го беше виждала повече от година, но едва сега, когато му изпрати съобщението, осъзна колко много й липсва шеговитата му усмивка, докосването му, брилянтният му ум.
Колко ли беше часът в Кайро? Почти 10,30 вечерта. Докато изчисляваше разликата, телефонът й изписука и пристигна ответното съобщение: „Пристигане Париж 11,34 утре сутринта местно вр.“
По тялото й се разля топлина и тя разкърши ръце.
— Какво има? — попита Питър.
— Изтръпнаха ми пръстите.
Питър отметна назад глава и се изсмя.
Есай седеше зад кормилото на колата, с която Борн напусна лагера на Корелос. Фаровете осветяваха прашния черен път, но през клоните на гъстата гора в резервата вече се процеждаше розово-синята светлина на зората и разпръскваше сенките по земята. Птиците, замлъкнали през нощта, се надпяваха над главите им.
— Пътуваме на запад вместо на изток, към Богота — отбеляза Борн.
— Отиваме на местното летище в Пералес — отвърна му Есай. — Оттам ще взема полета до Богота и ще ти оставя колата. Трябва да продължиш на запад до Ибаке. Намира се в планините, на около сто километра от Ел Колежио.
— И защо ще ходя там?
— В Ибаке ще се срещнеш с човек на име Естеван Вегас. Той членува в „Северий Домна“ и е слабата брънка в тяхната верига, както бихте казали на английски, нали? Канех се да го убедя да мине на наша страна, но сега, след като ти си тук, мисля, че имаш по-добри шансове да го спечелиш за каузата ни.
— Обясни ми по-подробно, Есай.
— С удоволствие.
Далеч от лагера на Корелос, Есай изглеждаше много по-спокоен, почти приветливо настроен, ако подобна дума можеше изобщо да бъде използвана, за да опише този мълчалив, погълнат от идеята за отмъщение мъж.
— Съвсем просто е. В организацията аз вече съм парий, предател. Дори за не особено лоялен човек като Вегас присъствието ми няма да бъде съвсем приемливо. Всъщност може да се получи дори обратният ефект и да го накара да заеме отбранителна позиция.
— Докато аз съм неизвестна величина — заключи сам Борн.
— Вегас ще бъде много по-склонен да се вслуша в моите думи.
— Това ще зависи изцяло от способността ти да убеждаваш. Доколкото те познавам, това е още една добра причина да заемеш мястото ми.
Борн се замисли за момент.