— А ако не пропее?
— Ти сигурно разполагаш с по-скорошни сведения за „Северни Домна“. За съжаление аз отдавна съм се откъснал. В пълно неведение съм относно плановете и замислите им.
— Вегас живее в някакво затънтено градче — обърна му внимание Борн.
— Преди всичко за организацията не съществува такова понятие като „затънтено“. — Колата подскочи и се качи на асфалтиран участък от пътя, въпреки че това не им помогна да увеличат скоростта, тъй като шосето беше силно изровено и осеяно с дълбоки дупки, в които можеше да счупиш предница. — Освен това дори ако Вегас не разполага с нужната информация, то поне познава някой, който има достъп до нея. Просто ще трябва да намериш този човек и да я измъкнеш с чар от него. А след това се качваш на самолета в Пералес. Билетите ще те чакат на летището.
— А докато аз се ровя из тайните на „Северий Домна“, ти с какво ще се занимаваш?
— Ще отвличам вниманието от теб.
— И как по-точно?
— Не ти трябва да знаеш, повярвай ми. — Есай заобиколи ловко един огромен трап. — В жабката има сателитен телефон със заредена батерия. А също и подробна карта на района, на която съм ти отбелязал Ибаке, както и нефтеното находище, където работи Вегас.
Борн се наведе, отвори жабката и провери съдържанието й.
— Задал съм моя номер в телефона — продължи Есай. — Така винаги ще държим връзка, независимо кой къде се намира.
Минаха през клисура с отвесни скали и след няколко километра стигнаха до водопад, който се стоварваше от кървавочервените канари с огромна, неизчерпаема енергия. Внезапно горският балдахин изтъня и през клоните се запровираха безброй слънчеви лъчи.
Излязоха на открито през западния край на резервата. По каменната ограда разкошни бугенвилии отръскваха капките роса от цветовете си и се кипреха под първите лъчи на слънцето.
Борн се загледа в пейзажа. На запад се издигаше внушителна планинска верига, покрита с гъсти гори. Щеше да им отнеме няколко часа, докато стигнат до нея.
— Какво друго можеш да ми кажеш за този Вегас?
— Често е необуздан, сприхав и агресивен.
— Прекрасно.
Есай подмина саркастичния отговор на Борн.
— Но има и друга страна. Отдавна работи по нефтените сонди. Ръководи това находище от близо двадесет години. Сигурно вече и във вените си има нефт. Много е печен и до ден-днешен, макар че е на шестдесет, а може би и на повече, не е спрял да работи. Доста пие, погребал е две съпруги, дъщеря му се увлякла по един бразилец, който я прелъстил, а после я отвел със себе си. Не я е виждал и не се е чувал с нея от поне тридесет години.
— Има ли синове?
Есай поклати отрицателно глава.
— Живее с една индианка, но доколкото знам, нямат деца. Това е всичко, което ми е известно за нея.
— Какво не обича?
— Имаш предвид какво обича — изгледа го Есай.
— По-важно е да знам какво избягва да прави или за какво не обича да говори — обясни Борн.
— Ясно — замислено поклати глава Есай. — Еднакво силно мрази и комунистите, и фашистите.
— А наркотрафикантите?
Есай отново го изгледа, сякаш се опитваше да прецени какво целят тези въпроси, но беше достатъчно умен, за да не попита.
— Сам ще трябва да разбереш.
Борн се замисли.
— Интересно, защо след като има възможност да си роди още, не го е направил.
— Щади си сърцето — сви рамене Есай. — Напълно го разбирам.
— Ти на негово място не би ли…
— Съпругата ми е твърде възрастна.
— Именно. А неговата не е.
Питър Маркс видя как младата жена се качи в джипа си и тръгна. Наблюдавал я беше, докато поливаше розите, а после и когато ги пръскаше с пластмасова пръскалка. Работеше бавно, педантично, грижливо и говореше на цветята гальовно като на любимо същество. Не погледна към охраната, преди да потегли.
Четиримата мъже от охраната на министъра силно го притесняваха. Ако щеше да следи Хендрикс, за да разбере какво крие, трябваше да внимава да не го засекат. Прие го по-скоро като предизвикателство, отколкото като проблем.
Питър винаги се изправяше лице в лице с предизвикателствата — още от младежките си години, когато се хвърляше в тях с главата напред. Факта, че беше открил истината за сексуалността си, дължеше не толкова на собственото си решение, а на отец Бенедикт, местния свещеник. За разлика от другите момчета обаче, на които отецът беше предлагал църковно вино и секс в ризницата на църквата, Питър беше казал на баща си. Тогава бе на десет години, преждевременно развит и нямаше търпение да изобличи отеца по време на следващата неделна служба.