Баща му обаче му забрани. „Последствията за теб ще бъдат много по-сериозни, отколкото за него, беше му казал той. Всички ще научат и ще ти сложат клеймото за цял живот.“ Нямаше как да пренебрегне изричното предупреждение в гласа на баща си. Вече се беше сблъсквал със силата на гнева му и нямаше желание да го предизвиква отново.
В онази неделя, когато отидоха на църква, литургията отслужи друг, непознат за Питър свещеник. Запита се къде ли е отец Бенедикт. По-късно на огрените от слънцето стъпала пред църквата чу какво си говорят хората. Предната нощ отец Бенедикт бил нападнат, когато се прибирал от църквата у дома. „Смлян от бой“ беше най-често споменаваното описание. В момента се намирал в критично състояние в католическата болница. Питър не отиде да го посети, а отец Бенедикт така и не се върна в енорията, когато го изписаха след шест седмици. През последвалите години Питър не беше говорил с баща си за случилото се въпреки подозренията си, че бащиният му гняв се е стоварил върху отчето. А сега беше твърде късно да го попита — баща му се беше поминал преди единадесет години.
Питър се съсредоточи — Хендрикс излезе от къщата. Черният линкълн спря, от него излезе шофьорът и му отвори вратата. След него влезе човек от охраната. Други двама се качиха в най-обикновен форд и колите потеглиха едновременно. Четвъртият мъж от охраната остана да пази къщата. Питър се постара да не му се набива на очи и ги последва, ненапълно отърсил се от спомените си.
В училище и в колежа беше експериментирал с момчета със сходна ориентация, но винаги бе много предпазлив — просто такъв му беше характерът. После обаче откри интереса си към тайните операции и започна да записва курсове в тази област. Това доведе до смяна и на наставника му в колежа. Новият му беше напълно непознат — виждаше го за първи път. Дори не фигурираше в списъка на административния персонал. Един ден наставникът му го повика на разговор, същината на който се състоеше в това, че ако иска да направи кариера в разузнавателните служби, ще трябва да се „позагащи“, както се изрази той.
Темата не бе повдигана повече, но Питър последва предупреждението, особено след като започнаха да излизат нови и нови истории по вестниците за шпиони и мъже на влиятелни постове, замесени в гей скандали. Горещо желаеше да се опази от подобна участ, а и добре си спомняше какво се беше случило на отец Бенедикт. Така че поведе по-целомъдрен живот, отколкото отчето някога можеше да си представи.
Обичаше Сорая като сестра, каквато самият той нямаше, и затова я ревнуваше от Борн, въпреки че не беше влюбен в нея. Вече гледаше на това с насмешка. Как изобщо му бе хрумнало да ревнува от Джейсън Борн? Той самият едва ли би понесъл двойствения му живот.
Колите се насочиха по оградените с дървета улици на Джорджтаун към сърцето на Вашингтон. Започна да пада мрак, пълен със сенки и неизвестност. Той погледна часовника в колата. Всеки момент Сорая щеше да излети над Атлантика на път за Париж и срещата си с Амун Чалтум. Беше се обадил на приятеля си Жак Робине, за да му даде подробностите за престоя й там. Робине, познанството си с когото дължеше на Борн, беше министър на културата, но и един от новите идеолози на Ке д’Орсе, френското външно министерство. Притежаваше огромна власт както в страната си, така и в чужбина. Питър имаше уверенията му, че ще окаже на Сорая пълно съдействие във взаимодействието й с френската бюрокрация.
Двете коли забавиха, щом наближиха улицата на Белия дом. Подминаха номер две и спряха пред Шекспировата библиотека „Фолгър“ — една от забележителностите на Вашингтон. Хенри Клей Фолгър, бивш председател на „Стандард Ойл“ и настоящ на „Ексон Мобил“, беше индустриалец от калибъра на Джон Рокфелер, Дж. П. Морган и Хенри Хънтингтън. За разлика от тях обаче, той беше прекарал последните години от живота си, събирайки уникална колекция от първите издания на Шекспировите пиеси. Освен тях библиотеката беше приютила първи екземпляри от всяко важно изследване за Шекспир, публикувано след откриването на печатната преса в края на 17 век, както и копия от всяка историческа книга, пътепис или сборник с митове, използвани от Шекспир в творчеството му. Всъщност библиотеката притежаваше 55 процента от всички книги, публикувани на английски език преди 1640 година. Най-скъпоценното притежание на колекцията беше обаче Първото фолио, единственият оригинален източник за текстовете на поне половината от пиесите на великия бард.