— Директорите на ЦРУ имат задължение да постигат невъзможното. — Заплахата в думите на Хендрикс беше достатъчно ясна. — Това е всичко, господин Данзигер.
Питър чу тропота от стъпките на единия по лъснатия под, последвани малко по-късно от тези на другия. А после всичко стихна.
Облегна се на стената и се замисли. „Самаряните“, Индиго Ридж… Две следи, с които трябваше да се заеме. „Задачата била от първостепенна важност за президента, помисли си той. Тогава защо Хендрикс позволи на Сорая да замине за Париж? Защо не ни включи в групата?“ Знаеше, че ще се наложи да потърси отговорите на тези въпроси, и то колкото може по-скоро. Прииска му се да изпрати есемес на Сорая, в който да я информира и да я повика да се върне във Вашингтон, но размисли. Ако тя беше решила, че този смъртен случай е толкова важен и трябва лично да го разследва, това му стигаше. Имаше пълна вяра в интуицията й. Беше се убедил, че е безупречна.
После мислите му поеха в доста по-приятна посока. Изглежда Данзигер се беше изправил на ръба на пропаст. Беше щастлив, че се е добрал до тези сведения. Всичко, което можеше да направи, за да попречи на Данзигер да изпълни мисията си в „Самаряните“, каквото и да е то, щеше да помогне значително за постигането на целта — съсипването на неговата кариера и изхвърлянето му от ЦРУ.
„Отсечете му главата!“9, мислено извика той и думите се замятаха из главата му като топче в игрален автомат, което набира сила при всяко удряне в стената.
Борн остави Есай на летището и спря пред бар в западните покрайнини на Пералес. Беше гладен, но преди всичко искаше да поразмисли. Заведението беше пълно с мухи, а цветът на стените му беше нещо средно между жълтеникаво и кирпичено кафяво. Неоновата лампа примигваше на пресекулки, а компресорът на древния хладилник за напитки до една от стените на моменти прескачаше. И двамата сервитьори бяха млади, слаби и припрени. Докато четеше отпечатаното на лист хартия меню, той мислено отбелязваше лицата, израженията, ъгъла на телата на останалите клиенти — възрастни мъже със загрубяла кожа, които седяха, четяха местната преса, пиеха кафе, разговаряха за политика или играеха шах. Имаше и една уморена проститутка, а един фермер направо помиташе храната, от отрупаната чиния пред себе си. Човек, който следи някого, никога не държи тялото си по същия начин като цивилните. Винаги се усеща известно издайническо напрежение в гърба, врата или раменете. Борн оглеждаше всеки влизащ или излизащ посетител.
След като не откри нищо извънредно, си поръча питие, бандеха пайе10 и арепас11. Когато пристигна питието му — агуапанела или подсладена вода от тръстикова захар и прясно изцеден лимон, — той изпи половината на един дъх и се отпусна на стола си.
„В жабката има сателитен телефон със заредена батерия, беше му казал Есай. А също и подробна карта на района, на която съм ти отбелязал Ибаке, както и нефтеното находище, където работи Вегас.“ Дотук добре. Само че беше допуснал грешката да добави: „Задал съм моя номер в телефона.“ Беше напълно възможно, дори предвидливо, да има подръка втори сателитен телефон, а също и карта. Но фактът, че предварително бе записал номера си в паметта, му подсказваше, че не става въпрос за никаква случайност. Той се запита дали е възможно Есай да е знаел, че Борн ще бъде изпратен да намери и убие Корелос. Може и самият Корелос да му е казал, но ако е така, Есай не би имал време да купи предварително втори телефон. От всичко това обаче излизаше, че Есай беше излъгал, когато му каза, че няма как да изкопчи информация от „Северий Домна“. Очевидно имаше свой човек в организацията, някой, който му беше верен.
Борн не беше повярвал напълно в мотивите на Есай, но нито за миг не се усъмни в искреното му желание да унищожи „Северий Домна“. В това отношение бяха на едно мнение — и двамата се нуждаеха един от друг. Нужно им беше и да си имат доверие, но то нямаше как да е неограничено, доколкото общите им цели свършваха с изчезването на организацията от лицето на света. Доста несигурен залог.
Храната пристигна, гореща и изпускаща аромат. Борн внезапно изпита вълчи глад и й се нахвърли. Царевичните хлебчета, с които загребваше от соса, му служеха едновременно и за лъжица, и за вилица. Докато ядеше, не спираше да мисли. Не биваше да се забравя, че организацията беше наела Борис да го убие. Първоначално историята му се видя толкова безумна, че му идеше веднага да я изтрие от главата си. Само че после Есай му описа капана, който Ел-Ариан беше заложил на приятеля му. Знаеше, че Борис иска да оглави ФСБ-2 повече от всичко на света. В известен смисъл това желание беше определило посоката на целия му живот. Ако се окажеше изправен пред избора дали да получи най-съкровеното си желание, или да защити Борн, кое от двете щеше да избере? С изумление установи, че всъщност не знае отговора. Да, Борис беше приятел, а Борн бе спасил живота му във временната военна зона в Североизточен Иран, но едновременно с това той беше и руснак до мозъка на костите си. Имаше различно разбиране за морал, а това намаляваше шансовете правилно да се предвиди какъв избор би направил.
10
Колумбийско ястие, приготвено от тринадесет съставки, в което има месо, боб, ориз, пържени яйца, авокадо и др. — Бел.прев.