— Je ne crains pas le moins du monde12 — отвърна тя с перфектно парижко произношение.
По продълговатото конско лице на Арон цъфна широка усмивка.
— Eh bien, maintenant, tout devient clair.13
Той взе чантата от ръцете й и двамата прекосиха залата за пристигащи. Сорая го огледа по-отблизо. Изглеждаше на около тридесет и пет, с доста стегнато за французин тяло. Въпреки че не би го описала като красив, в него имаше нещо привлекателно — някакво момчешко излъчване в сивите очи и в поведението му, опровергаващо вида на закоравял циник, който всеки неизбежно придобива от работата в разузнавателните служби. Реши, че има шанс да се сработят.
Навън дъждът беше преминал в ситен ръмеж. Небето като че ли се канеше да разтвори сивкавите си завеси. Беше доста топло за сезона. Лек ветрец разрошваше косата й. Арон я поведе към тъмно на цвят пежо, което ги чакаше до тротоара. Когато шофьорът ги видя, излезе от колата, взе чантата на Сорая от шефа си и я прибра в багажника. Домакинът й отвори задната врата, после се качи до нея, колата потегли и се включи в движението.
— Господин Робине ви е запазил стая в хотел „Астор Сен Оноре“. Мястото е централно и е близо до Елисейския дворец. Искате ли първо да се отбием там, за да се освежите?
— Не, благодаря — отвърна Сорая. — Искам да разгледам тялото на Лоран и да видя доклада от аутопсията.
Той извади една папка от джобчето на седалката пред себе си и я протегна към нея.
— Имате наполовина египетска кръв, нали?
— Това проблем ли е за вас? — Тя се вгледа в сивите му очи, търсейки в тях предразсъдъци.
— Не и за мен. А за вас?
— Съвсем не.
Сорая се постара да се успокои. Вече разбираше. Арон беше евреин, а за сънародниците му бяха настъпили трудни времена заради последната вълна имигранти от мюсюлманския свят. Особено в Париж. Еврейчетата бяха на прицел в училищата. Почти всеки ден съобщаваха за дете, пребито от банди мюсюлманчета. Наскоро беше прочела доста обезпокоителен доклад, в който се твърдеше, че еврейските семейства направо напускат Франция заради напрежението и заплахата срещу децата им.
Той й се усмихна и приликата между тях стана още по-очевидна — общият им семитски произход, който евреи и араби за съжаление не искат да приемат.
Тя отвърна на усмивката му с надеждата, че и той споделя чувствата й. После отвори папката и прелисти страниците. Имаше няколко снимки на Лоран, направени от разследващия екип на местопрестъплението. Не бяха много приятна гледка.
Тя си пое въздух.
— Струва ми се, че колата първо го е блъснала, а после го е прегазила.
— Да, така изглежда — кимна Арон. — Иначе няма как да се обяснят двата вида рани — в областта на гръдния кош и тези по главата му.
— Няма как да ги е получил едновременно.
— Не — потвърди Арон. — Нашият патолог е категоричен. — Той почука по една от снимките. — Някой определено му е имал зъб.
— Или не е искал да проговори.
Арон я изгледа рязко.
— Аха, появи се светлина в тунела. Значи затова се интересувате от убийството му. Свързано е с някакви международни афери.
— Нищо не мога да ви кажа.
— Не е необходимо. — Отново се усмихна с момчешката си усмивка.
Сорая настръхна. Да не би да се опитваше да флиртува с нея?
Колата се движеше по булевард „Периферик“, който обикаля града и се влива в него през Порт дьо Берси. Щом пежото тръгна по улиците, я лъхна топлината на града. Познатите места й се усмихваха приканващо.
Сорая откъсна поглед от старите сгради с мансарди и се върна към папката. По тялото бяха намерени следи единствено от катастрофата. Изследванията на кръвта му не бяха готови, но в предварителните резултати нямаше данни за повишени нива на алкохол или други субстанции. Сорая отново разгледа снимките, като обръщаше особено внимание на онези, на които се виждаше панорама от местопрестъплението.
Тя посочи малка точка със странна продълговата форма в долния десен ъгъл на снимка номер три.
— Какво е това?
— Мобилен телефон. Смятаме, че е принадлежал на жертвата, но тъй като е пострадал твърде много, не можахме да отворим указателя му.
— А СИМ картата?
— Огъната е, но лично я занесох на най-добрия ни компютърен специалист. В момента се опитва да свали информацията от нея.
Сорая се замисли за момент.
— Имаме промяна в плана. Заведете ме при този спец, а после искам да огледам местопрестъплението.