— Може би е имал приятел там. Говорили ли сте с колегите му в „Монишън Клъб“?
— Не знаят много за него. Очевидно не е бил много общителен. Бил е на пряко подчинение на началника си, който ще се върне в града тази вечер, затова никой не може да ми каже какво е правил в „Дефанс“. Имам уговорка за среща с него утре сутринта.
— Добре сте си свършили работата — похвали го Сорая.
— Благодаря. — Инспекторът не успя да скрие доволната си усмивка.
Сорая отиде при колата и преди да влезе, хвърли последен поглед към банката. В сградата имаше нещо, което едновременно я привличаше и отблъскваше.
Шофьорът на тира му подвикна нещо и мъжът се върна назад. Колегата му размаха кутия кибрит и му подаде огънче. Мъжът се изправи и пое дълбоко дима в дробовете си, а после се огледа нервно докъде са стигнали войниците.
Борн бързо прерови жабката и бръкна под седалката. Нищо. После видя евтина пластмасова запалка в поставката между седалките. Изглежда беше паднала от джоба на шофьора, докато е ставал. Взе я и като се измъкна от кабината, отиде при група шофьори.
— Hombre, sabe usted lo que esta pasando?15 — попита го един от тях.
— Това са въстаници от ФАРК — отвърна му Борн и мъжете още повече се притесниха.
— Ai de mi!16 — възкликна един от тях.
— Escuchame17 — попита ги Борн, — някой има ли туба с бензин в камиона си, че моят свърши? Ако войниците ме накарат да си преместя колата, няма да мога и ще ме застрелят.
Трима от мъжете съчувствено поклатиха глава в съгласие и един от тях се затича към камиона си, а после се върна с туба и я подаде на Борн.
Борн му благодари сърдечно и си тръгна. Когато се убеди, че никой не го гледа, се качи в каросерията на камиона с кафеената реколта и се скри под платнището. Проби с отвертката дупка близо до дъното на тубата и остави бензина бавно да изтича върху чувалите. После ги подпали. Избухна облак от пламъци, последван от гъст задушлив дим. Задържал дъх, Борн се измъкна, преди да изтече още бензин и огънят да се разпростре. Очите му се бяха насълзили. От дупка в платнището се виеше дим. Борн слезе от камиона точно когато и платнището се подпали. Пламъците се извисиха нагоре и се понесоха гъсти пушеци — останалите чували вече също горяха. Димът стигна до тавана и започна да пълзи по него.
Само след няколко минути вече видимостта беше намаляла. Хората започнаха да кашлят и да се давят и не можеха да виждат през зачервените си очи. Войниците отпред се развикаха, после се чу басовият глас на командира, който им нареди да се оттеглят. Облакът дим обаче вече беше твърде гъст и войниците също се превиха на две, борейки се за въздух.
Борн се втурна през настъпилия хаос, като разблъскваше всеки изпречил се на пътя му. В дясната си ръка държеше гаечния ключ. Изведнъж от дима пред него изникна фигурата на войник с автомат и препречи пътя му. Борн го удари през лицето с ключа, ритна го в слабините и докато мъжът се превиваше от болка, се промуши покрай него. Веднага го нападна друг войник. Борн видя водача им и разбра, че няма време. Без да обръща внимание на двата силни удара, които получи, заби отвертката между ребрата на мъжа и той се свлече на земята.
Нападна изненадващо командира им от другото платно на шосето. Плъзна се по капака на една кола, сграбчи мъжа, обезоръжи го и като го хвана здраво, го повлече към светлината в края на тунела.
Мъжът едва си поемаше въздух от дима. Зачервените му очи непрекъснато се пълнеха със сълзи, които се стичаха по нашарените му от белези страни. Замахна на сляпо и се опита да го удари. Беше доста силен, но с един саблен удар по гърлото Борн успя да го укроти.
Повлече го с всичка сила, без да обръща внимание на сподавените му ругатни. Бяха излезли от обсега на войниците. Видя в далечината, че пътят е препречен от колите, с които бяха пристигнали — четири джипа и камион с плоска каросерия за превозване на провизии, оръжия и амуниции. Двама от шофьорите захвърлиха цигарите си и насочиха пистолетите си срещу Борн. После видяха командира си и собствения му „Макаров“, долепен до главата му.
— Ponga sus armas hacia abajo!18 — изкрещя Борн и изтика командира напред.
Когато видя, че се колебаят дали да изпълнят командата, той удари пленника си зад дясното ухо с дулото на пистолета. Мъжът изохка, а от главата му потече кръв. Войниците оставиха оръжията си на предния капак на камиона.