Ами ако това беше свързано със самия Хендрикс? Той седна зад компютъра на шефа си и остана известно време замислен срещу екрана и примигващото на него прозорче за въвеждане на паролата за достъп. Опита се да се сети какви думи може да е използвал Хендрикс. Затвори очи и се върна мислено на срещата сутринта в дома му. Припомни си всяка казана дума и всяко движение на секретарката.
Изведнъж чу в главата си странната реплика, които му каза Хендрикс на прощаване. „О, между другото, успях да издействам достъп на «Тредстоун» до всички бази с разузнавателни данни.“ Той смръщи чело. Не, нещо не беше съвсем така. Бръчките на челото му се задълбочиха, докато се опитваше да си спомни точните думи.
— Извинете ме, господин директор.
Вдигна глава и видя Ан на вратата.
— Какво има? — сопна й се той.
Тя видимо потрепна. Не беше свикнала още с настроенията му.
— Съжалявам, че ви безпокоя, но синът ми има проблеми в училище и трябва да изляза за няколко часа.
— Няма нищо — махна неопределено с ръка той. — Тръгвайте. — Мозъкът му вече се беше върнал към занимаващите го мисли.
Ан понечи да излезе, но после отново се обърна.
— А, почти забравих. Преди да тръгне, директор Мур поиска да добавят допълнителен сървър към…
— Какво?!
Питър се завъртя срещу нея и седна на крайчеца на стола си. Тя пребледня, уплашена до смърт. Въпреки обхваналото го вълнение Питър го забеляза и си наложи да говори с по-нормален глас.
— Ан, казахте, че Сорая е поискала допълнителен сървър?
— Да. Щяха да го инсталират тази вечер, така че ако случайно останете да работите до късно…
— Благодаря ви, Ан. — Той й се усмихна насила. — Колкото до сина ви, заемете се спокойно, не бързайте да се връщате.
— Благодаря ви, господин директор.
Леко озадачена, тя се обърна, грабна палтото и чантата си и излезе.
Питър се обърна към екрана на компютъра и съсредоточено се опита да си припомни точните думи на Хендрикс. „О, между другото, успях да осигуря достъп от сървърите на «Тредстоун» до всички бази данни, съдържащи информация за тайни операции.“
Сървърите. Очите на Питър се отвориха широко. Защо, по дяволите, беше споменал за сървърите, след като те нямаха нищо общо с достъпа до базите? Сървърите на „Тредстоун“ служеха за съхраняване на собствената им информация. Той се загледа в мигащото прозорче, което чакаше да му въведат паролата. „Боже, попита се той, възможно ли е да е толкова просто?“
С разтреперани пръсти написа думата „сървъри“.
Незабавно на екрана се появи списък с папки. Питър още не можеше да повярва на очите си. Беше проникнал в компютъра на Хендрикс. И това беше станало по желание на шефа му, сигурен беше. Иначе защо ще казва на Питър паролата?
Първо му хрумна мисълта, че подслушват къщата на министъра, но после я отхвърли. Къщата и кабинетът му се проверяваха два пъти дневно за подслушвателни устройства. Значи Хендрикс се опасяваше от нещо друго. Дали се пазеше от вътрешен човек, някой от своите?
Питър се загледа в екрана. Имаше чувството, че отговорът се крие нейде из папките в компютъра. Той се приведе напред и трескаво се залови за работа.
— Това е пълна лудост — каза командирът на въстаниците, докато хвърчаха с откраднатия джип по магистралата.
— Как разбрахте къде съм? — попита Борн.
— Ще ви открият и на края на земята. — Казваше се Суарес. С доста голяма охота му беше съобщил не само името си, но и му беше описал с подробности по какви точно начини си представя, че смъртта ще застигне Борн.
— Нито един от хората ви няма как да напусне Колумбия — усмихна му се Борн.
Суарес се изсмя, въпреки че от това го заболя раната зад дясното ухо.
— Да не би да мислите, че служа само във ФАРК?
Борн го погледна и едва сега забеляза златния пръстен, който проблясваше на дебелия му показалец.
— Ясно, ти си от „Северий Домна“.
— А ти си вече от оня свят — решително му отвърна командирът и изведнъж сграбчи кормилото.
Борн го заудря с пистолета си по ръката, Суарес изрева като побеснял бик, но после я дръпна и я хвана другата си ръка.
— Мамка му, мамка му! — извика той. — Счупи ми ръката!
— Успокой се. — Борн си затананика, сръчно заобикаляйки тежко натоварените камиони по пътя.