— Представям ви веществено доказателство „А“. Шест доклада, изпратени през последните двадесет и три месеца от Крис до подчинените ви, генерале, в които е изложена информацията, с която ни запознава в момента.
Президентът обърна една от страниците към себе си и зачете от нея:
— „Някой в Пентагона знае ли, че за производството на една-единствена вятърна електроцентрала са необходими два тона оксиди от редки земни елементи, както и че всичките ни електроцентрали са внос от Китай?“
Той погледна въпросително към генерала.
— За пръв път ги виждам — упорито възрази Маршал. — Нямам никаква представа…
— Е, добре, че поне някой от подчинените ви има — прекъсна го президентът, — което означава, генерале, че шибаните ви комуникационни линии нищо не струват.
Президентът рядко употребяваше подобен език. Последва пълно мълчание.
— При всички положения — продължи той — става въпрос най-малкото за грубо пренебрегване на служебните ви задължения.
— Моля?! — примигна Маршал. — Не разбирам, какво…
— Обясни му, Крис — въздъхна президентът.
— Считано от преди пет дни, китайците орязаха квотите си за износ на редки земни елементи със седемдесет процента. Трупат запаси за собствена употреба, точно както предсказах във втората си докладна записка преди тринадесет месеца.
— И тъй като никой не е предприел никакви действия — продължи президентът, — сега сме тотално прецакани.
— Крилатите ракети „Томахоук“, управляемите снаряди с широк обхват „Ескалибур ХМ982“, супербомбите за унищожаване на бункери ГБУ-28… — взе да изброява на пръсти Хендрикс. — Оптични прицели, уреди за нощно виждане, „МИКАД“ — многофункционалната интегрирана система за откриване на химични вещества и отрови, — кристалите на „Сан Гобан“ за откриване на радиация, сонарни и радарни датчици… — Той наклони въпросително глава. — Да продължавам ли?
Генералът го изгледа предизвикателно, но предвидливо запази злъчния отговор за себе си.
— И така… — Президентът забарабани с пръсти по бюрото.
— Как да излезем от цялата тази каша? — И без да изчака някой да му отговори, натисна копчето на уредбата пред себе си. — Кажете му да дойде.
Минута по-късно в Овалния кабинет с енергична крачка влезе нисичък, закръглен, оплешивяващ мъж. Дори и да се почувства притеснен в присъствието на толкова високопоставени лица, с нищо не се издаде. Вместо това леко се поклони с глава, сякаш се явяваше пред владетел от кралска династия.
— Господин президент, Кристофър…
— Господа, позволете да ви представя Рой Фицуилямс — с усмивка каза президентът. — Той отговаря за Индиго Ридж. Някой тук освен Крис чувал ли е за Индиго Ридж? Така си и мислех. — Той кимна с глава към мъжа. — Заповядай, Фиц.
— Разбира се, сър — услужливо кимна Фицуилямс. — През 1978 г. петролният гигант „Унокал“ купува Индиго Ридж — област в Калифорния с най-големите залежи на редки земни елементи извън Китай. Имали намерение да експлоатират находището, но по една или друга причина така и не го осъществили. През 2005 г. китайска компания прави предложение за закупуването на „Унокал“, но Конгресът спира сделката поради съображения за сигурност. — Той се покашля. — Притеснявали се за петролните рафинерии — да не попаднат в китайски ръце, — а за Индиго Ридж или редки земни елементи никой не бил чувал.
— И така сме запазили контрола над Индиго Ридж по една чиста случайност — обобщи президентът.
— Което ни води до настоящия момент — продължи Фиц.
— С ваша помощ, господин президент, и тази на господин Хендрикс основахме фирма, наречена „Ниодайм“. Тъй като са необходими огромни средства, за утре сме организирали мащабна кампания за първично публично предлагане на акции. Разбира се, тази информация в по-голямата си част е достъпна за широката публика, особено след изявлението на китайците. И съответно интересът към редките земни елементи определено е много голям. Вече сме информирали за търга водещите финансови анализатори и се надяваме, че ще започнат да предлагат акциите на „Ниодайм“ на клиентите си. Фирмата не само ще постави началото на експлоатацията на Индиго Ридж — нещо, което отдавна трябваше да е започнало, — но и ще осигури защитата на страната ни в бъдеще. — Той извади картонче с бележки от джоба си. — До момента сме идентифицирали тринадесет редки земни елементи в района, включително и особено важните тежки елементи. Да ви ги изброя ли? — Той ги погледна очаквателно. — Може би не е нужно. — Отново спря и се покашля. — А тази седмица геолозите ни съобщиха още по-хубави новини. В последните проби са намерени следи от така наречените зелени редки земни елементи. Това е откритие от огромно значение, защото дори в китайските мини не са попадали на такива.