— Естеван — подвикна му Борн и излезе от сенките на бора.
Вегас завъртя пушката по посока на гласа му. Борн вдигна ръце с дланите напред.
— По-леко — обърна се към него Борн, оставайки неподвижен на мястото си. — Аз съм приятел. Дошъл съм да ти помогна.
— Да ми помогнеш? Като ме вкараш в гроба ли?
Трополенето на дъжда беше толкова силно, че трябваше да си крещят, за да се чуват, сякаш се намираха на стадион, пълен с ревящи запалянковци.
— С теб имаме нещо общо — отново каза Борн. — „Северий Домна“.
В отговор Естеван изръмжа и се изплю точно по средата на разстоянието помежду им.
— Именно — изкоментира Борн.
Вегас го изгледа и точно в този момент през дърветата се появи Рози, стиснала глок в протегната си ръка, насочен към Борн.
Очите на Вегас се отвориха широко.
— Рози!
Предупреждението му дойде твърде късно. Беше си позволила да се приближи твърде близо до Борн. Той хвана протегнатата й ръка, извъртя я и като я обезоръжи, я притисна до себе си.
— Естеван, свали пушката.
Изпита някакво мимолетно чувство на завист, когато видя с каква обич Вегас гледа жена си. Светът на нормалните хора и дневната светлина никога нямаше да бъдат негови. Нямаше смисъл да си мечтае за тях.
Щом колумбиецът свали пушката, Борн пусна Рози и тя изтича при мъжа си. Вегас я прегърна с едната си ръка.
— Казах ти да стоиш вътре — притеснено я укори той. — Защо не ме послуша?
— Разтревожих се за теб. Не знаех колко души са изпратили.
Вегас се почуди какво да й отговори. Той отново извърна мрачния си поглед към Борн и глока в ръката му.
— А сега какво?
Борн тръгна към тях и като усети как тялото на Вегас се напряга, обърна пистолета към себе си и му го подаде.
— Сега ти връщам пищова. На мен не ми трябва.
— Сами ли бяхте със Суарес?
Борн кимна.
— Защо беше с него?
— Натъкнах се на патрул на ФАРК и го взех за заложник.
Вегас изглеждаше впечатлен.
— Не ни последваха — добави Борн. — Сигурен съм.
Вегас погледна към глока, а после вдигна очи към Борн.
На мястото на изненадата по лицето му се изписа любопитство. Той взе пистолета и каза:
— Писна ми от този дъжд. Май на всички ни дойде до гуша.
Маги беше направо неузнаваема, когато се срещнаха в ресторанта, който Хендрикс избра за вечерята им. Облечена беше в тъмносиня рокля и черни обувки на висок ток. Не носеше никакви бижута, само не много скъп, практичен на вид часовник. Пуснатата й коса беше доста по-дълга, отколкото му се бе сторила преди под шапката. В широкия градинарски гащеризон тялото й изглеждаше почти момчешко, но роклята опровергаваше тази илюзия. Дългите й крака завършваха с тънки глезени. Който е измислил високите токчета, помисли си Хендрикс, очевадно е бил ценител на женските форми. Аманда не ги носеше често, защото се оплакваше, че не й били удобни. Когато й беше напомнил, че приятелката й Мики не слиза от токчетата си, тя му отговори, че Мики така е свикнала с тях, че не може да носи ниски обувки, тъй като от високите се скъсявали сухожилията на краката. „Докато е боса, ходи на пръсти“, беше пояснила Аманда.
Хендрикс се запита как ли изглежда Маги, когато е боса.
Канеше се да предаде колата си на портиера, но Маги махна на човека, че е свободен. Тя се мушна на предната седалка до него и каза:
— Предпочетох да вечеряме във „Върмилиън“, затова направих резервация там. Знаеш ли къде е?
— В Александрия37 ли?
— На „Кинг Стрийт“ 1220.
Той включи на скорост.
— Ходил ли си там?
— Веднъж. — Спомни си за празненството по случай първата им годишнина с Аманда. Каква незабравима вечер, започнала във „Върмилиън“ и завършила призори с двамата, свити и полузаспали в прегръдка.
— Надявам се, че не ме смяташ за твърде своенравна.
— Не те познавам чак толкова добре — усмихна се той.
Тя се отпусна назад. Колата се вля в движението и пое по посока на Ки Бридж и Александрия. Ръцете й бяха неподвижни в скута.
— Истината е, че съм десертохолик — има ли такава дума?
— Вече има.
Тя се изсмя продължително и звучно. Хендрикс вдъхна уханието на парфюма й, сякаш вдишваше аромата на скъпо уиски. Ноздрите му се разшириха и усети как нещо се размърда някъде в него.
— Във „Върмилиън“ имат един десерт — солени профитероли с крем. Любим ми е, а не съм го яла от доста време.