Выбрать главу

— Размислих. Тази вечер като че ли искам друг десерт.

11

Джалал Есай изпълни плана си точно както го беше описал на Борн, когато го остави в джипа — качи се на полета за Богота и деветдесет минути по-късно се прехвърли на презокеански полет. След това обаче нещата коренно се промениха.

Хвана полет до Мадрид, а после друг до Севиля, където нае кола и потегли към югозападното крайбрежие и Кадис. Градът имаше сложна история, в зависимост от това на кой източник вярваш. Основан бе от финикийците или може би от Херкулес според гръцката легенда. Финикийците го наричали Гадир, Ограденият град. На гърците бил известен с името Гадира. Според легендата Херкулес го построил, след като извършил десетия си подвиг и убил триглавия великан Герион. Най-старият населен град в Западна Европа, Кадис беше преминавал във владение на редица легендарни завоеватели — картагенците, Ханибал, римляните, вестготите, маврите, управлявали града между 711 и 1262 г. и дали днешното име на Кадис.

Есай имаше добър повод да се замисли за историята, докато колата му се друсаше по стокилометровия път от летището в Севиля до пясъчната ивица, на която беше построен Кадис. Голяма част от историята му беше минала под управлението на маврите и това си личеше навсякъде. Заради песъчливата почва никъде не се виждаха високи блокове, така че силуетът на града много напомняше за средновековния му облик. Въпреки че се намираше в Испания, Кадис определено имаше по-скоро атмосферата на населено място в Северна Африка.

Следвайки картата в главата си, Есай мина през стените на Каско Антигуо — Стария град. Светложълтата къща встрани от „Авенида де Дуке де Нахера“ се издигаше над „Плаита де лае Мухерес“, най-красивият плаж в околността, а от задния прозорец на втория етаж се разкриваше гледка към Каско Антигуо, събрал цялата история на Испания в себе си.

Есай се беше обадил още от летището в Севиля, така че дон Фернандо Херера го очакваше. Той отвори дебелата стара порта още щом гостът му изключи двигателя на колата.

Дон Херера живееше в Севиля, но поддържаше ваканционна къща и тук. Облечен в безупречен ленен костюм в същия оттенък като цвета на къщата, около седемдесетгодишен, но със стройно тяло, плоско, сякаш дву-, а не триизмерно, и яркосини очи, изпъкващи на фона на тъмната му, изпечена кожа с фина мрежа от бръчици покрай очите, той почти напълно приличаше на мавър, като се изключи цветът на очите.

Есай излезе от колата, протегна се и двамата се прегърнаха.

После Херера се намръщи.

— А къде е Естеван?

— Добре е. Пазят го — отвърна Есай. — Дълга история.

Херера кимна и въведе Есай в хладната вътрешност на къщата, но притеснението остана изписано по лицето му.

Къщата беше построена в мавритански стил и имаше вътрешен двор, охлаждан от фонтан и изящните клонки на финиковите палми, които леко се поклащаха на морския бриз.

Херера беше приготвил храна и напитки на поднос от кована мед, поставен върху сгъваема дървена масичка. След като Есай се изми, двамата седнаха сред сенките и ромоленето на фонтаните и си взеха от храната, типична за бедуините в пустинята, като по арабски маниер използваха само дясната си ръка.

Херера посегна към един портокал.

— Ahora — подхвана той. — Digame, por favor.38 — Той извади сгъваем нож с дълго тънко острие и започна да го бели. — Естеван за мен не е прост наемник, а стар приятел. Изпратих те в Колумбия, за да го доведеш с жена му, преди от „Северий Домна“ да ги убият.

— Значи си ме подложил на проверка.

Херера отдели едно парченце портокал от плода.

— Ако искаш и така го приеми.

— А как иначе да го приема? — Есай беше видимо разстроен. — Ти ми нямаш доверие.

— Естеван не е тук. — Херера сложи парченцето портокал в устата си и със светкавично движение притисна острието на ножа в гърлото на Есай. Посочи на запад с ръка. — Там са колоните на Херкулес. Според легендата на тях са издълбани думите „Non plus ultra“.

— „По-нататък няма нищо“39 — изрецитира Есай.

— Освен ако не ми предложиш някакво смислено обяснение, и за теб оттук нататък ще започне нищото.

— Нямаш основание да се ядосваш или да се тревожиш. — Есай дръпна назад главата си в безуспешен опит да избегне острието. Усещаше натиска на хладния метал върху пулсиращата вена на врата си. Поиска му се да преглътне, но не посмя — сигурен знак, че го е страх. — Изпрати ме да доведа Естеван Вегас. Но в Колумбия ми хрумна по-добра идея. Там срещнах Джейсън Борн.

вернуться

38

Сега разказвай, моля те (исп.). — Бел.прев.

вернуться

39

Т.е. тук свършва светът. — Бел.прев.