Очите на Херера се отвориха широко.
— Изпратил си Борн да доведе Херера?
— Познавате го лично, дон Фернандо. Има ли някой, който ще се справи със задачата по-добре от него? Той е по-подходящ от мен, особено като се има предвид, че „Северий Домна“ вече са планирали нападението над Вегас.
Очите на Херера помръкнаха. Той остави ножа, но не изглеждаше успокоен.
— Какво каза на Борн?
— Не съм му съобщил истината, ако това ви тревожи. Само му казах, че Вегас е слаба брънка във веригата на организацията.
— Това поне е вярно.
— Във всяка лъжа трябва да има и малко истина, за да звучи правдоподобно.
Херера се загледа в наченатия портокал и поклати глава.
— Не е много благоразумно да лъжеш Борн.
— Няма да разбере.
— Откъде знаеш — изгледа го Херера. — Естеван…
— Вегас няма да каже нито дума на Борн. Има си свои причини да не го направи, при това доста съществени.
Херера се замисли за секунда върху думите му.
— И все пак не ми харесва. Трябва да се свържеш с Борн и да му предадеш да доведе Естеван и жена му тук. Твърде опасно е за тях.
— На местното летище го чакат билети на негово име. Когато стигне в Севиля, ще получи пакет с останалата част от плана. — Есай сви рамене. — При тези обстоятелства това беше най-доброто, което можах да направя.
— Трябвало е малко по-добре да нагодиш обстоятелствата — сопна му се Херера. — Корелос ти беше в кърпа вързан. Какво повече ти трябваше?
— Корелос е нестабилен като лодка в бурно море. Всеки момент може да експлодира.
— Може и да е така, но не променя факта, че все още може да ми бъде полезен.
— Не ти ли стига да си собственик на „Агуардиенте Банкорп“, най-голямото финансово сдружение извън Съединените щати?
Херера се загледа през люшкащите се палмови клонки в синьото като очите му небе.
— Това ми е работата през деня. — Той отдели още едно парченце портокал. — А ми трябва нещо, което да ме ангажира и през нощта. — Погледът му се сниши като слънцето по небосклона и се спря на лицето на Есай. — Ти най-добре би трябвало да ме разбираш.
Той сложи плода в устата си, замислено го сдъвка, наслаждавайки се на сладкия сок, и преглътна.
— Но в момента не говорим за мен, Есай. А за Борн. — Отчупи трето парченце и този път не го изяде, а го протегна на събеседника си. После зачака търпеливо като дзенбудистки монах.
Есай остави парченцето на връхчетата на пръстите на дясната си ръка, загледан в него, сякаш е ценна скулптура, която току–що си е купил, а не нещо за ядене.
— Знаеш какво ми причини.
— Да ти осквернят къщата не е нещо, което лесно се прощава.
Есай не откъсваше поглед от парченцето портокал.
— Или изобщо се прощава.
Херера изсумтя в съгласие и остави остатъка от портокала.
— Сега ще споделя с теб една тайна, Есай. Борн проникна и в моя дом.
Есай изненадано го погледна, а Херера му кимна.
— Вярно е. Дойде в дома ми в Севиля с жена на име Трейси Атъртън, представяйки се за… — Той махна пренебрежително с ръка. — Важното е, че това беше точно толкова нахлуване в дома ми, колкото и промъкването му в твоята къща.
— И ти какво направи?
— Аз ли? — Херера като че ли се изненада от въпроса. — Нищо. Това му е работата. Той си имаше свои причини да ми няма доверие, при това доста съществени. — Той съзнателно повтори думите на Есай. — В такъв случай няма какво да се прави. Всички знаем, че това е част от професията ни.
— Смяташ, че го приемам твърде лично — намръщи се Есай.
— Смятам, че трябва да погледнеш на нещата в малко по-широк план.
— Пропускаш разликите между източния и западния свят.
— Избрал си да живееш в западния свят, Есай. Не може да я караш и по двата начина.
— Той заслужава…
— Използваш го, за да доведе Естеван, и това е достатъчно. Познавам този човек по-добре от теб. Ще направиш грешка, ако продължаваш да предизвикваш съдбата. — Херера посочи парчето портокал. — Не ме разочаровай.
След секунда размисъл Есай сложи плода в устата си и започна да го дъвче.
— Ела, седни до огъня. — Естеван Вегас потупа с ръка каменния праг пред огнището. — Ще изсъхнеш за броени минути.
Борн прекоси кухнята и седна до възрастния мъж. Рози се въртеше около печката и довършваше вечерята. Нощта се беше спуснала внезапно като атака на хищник. Жълтата светлина на газовите лампи разпръскваше мрака, настъпващ зад прозорците. Бурята беше отминала, но небето все още бе покрито с дебели оловносиви облаци. Мракът навън изглеждаше черен като дъното на кладенец.