— Джалал Есай ли очакваше?
— Той в Колумбия ли е? — учудено повдигна вежди Вегас. — Не знаех.
— Значи всичките тези приготовления…
Вегас погледна встрани.
— … са за… други хора.
Борн взе дясната му ръка в своята и изпъна показалеца й. На мястото, където доскоро бе имало пръстен, кожата беше по-бяла. Вегас си дръпна ръката, сякаш Борн се опитваше да му я пъхне в огъня.
— Знам за „Северий Домна“.
— Нямам представа за какво…
— Те са и мои врагове.
Вегас внезапно стана.
— Направих грешка. Щом ти изсъхнат дрехите, ще си тръгнеш.
Рози се извърна от мястото си при печката.
— Естеван, къде ти е възпитанието? Не можеш да го отпращаш в този студ и мрак.
— Рози, не се бъркай. — Вегас не отделяше поглед от Борн.
— Не знаеш…
— Знам обаче как да се държа като нормален човек, mi amor40.
Сигурно можеше да продължи, но вместо това тя пресрещна погледа на Вегас и спорът се реши помежду им без думи.
— Добре — неохотно се съгласи той. — Но утре рано сутринта си тръгва.
Усмивката освети лицето на Рози.
— Да, mi amor. Както кажеш. — Тя извади печеното от фурната. А сега, por favor41, предложи на госта ни нещо за пиене, преди да е умрял от жажда.
Борн взе чашата си с качака — огнена напитка, направена от ферментирала захарна тръстика — и застана до прозореца. Зад него Рози се готвеше да сервира вечерята, а Вегас добавяше още една чиния на масата.
Естествено, видя само собственото си отражение и си помисли: „Аз съм сянка, движеща се из света на сенките.“ Мислите му се върнаха към Джалал Есай. Дали все още работеше за „Северий Домна“? Със сигурност се занимаваше с контрабанда заедно със Суарес и войниците от ФАРК. Суарес членуваше в организацията, но имаше и политически убеждения. Истинската му страст бяха ФАРК и борбата срещу колумбийското правителство. Дали Есай го беше използвал за своите цели? Но защо? И дали историята за дъщеря му не беше измислица? Ако е така, следва и плановете му за отмъщение срещу „Северий Домна“ да са пълна лъжа. Борн отпи от чашата си. Възможно е Есай да има зъб лично на Бенджамин Ел-Ариан, а не на цялата организация. Този сценарий поставяше ситуацията в нова светлина. Стига да се основаваше на факти. Истината обаче беше, че Джалал Есай представляваше пълна загадка. Нито действията му, нито мотивите му бяха ясни. Борн отново си помисли, че тук не може да има доверие на никого.
Рози го повика на масата. Когато се обърна, видя милата й усмивка и протегнатата й ръка, сочеща му къде да седне. По някакъв свой, нетрадиционен начин тя беше красива, с дългата си черна коса, очи с цвят на кафе и мургаво–розова кожа. По стегнатата й фигура почти нямаше тлъстина, както често се случва, когато живееш сред природата. Не носеше грим или бижута освен златните обички капки на ушите й. Топлата й приветлива усмивка разкриваше равни бели зъби. Борн я харесваше. Харесваше и начина, по който се справяше с Вегас. На жените не им беше лесно в едно толкова мъжкарско общество.
Вегас вече беше заел мястото си начело на масата, където ги чакаха яхния, картофи, зелена салата и хляб, прясно изпечен сутринта по думите на Рози. Естеван произнесе кратка молитва и известно време се храниха в мълчание. Резбованото дървено разпятие ги наблюдаваше от стената. Храната беше много вкусна. Рози разцъфтя от удоволствие, когато Борн я похвали.
— И така — подхвана Вегас, избърсвайки устните си с изцапана салфетка, — къде е той?
— Кой? — въпросително го погледна Борн.
— Есай.
— Значи все пак знаеше, че е в Колумбия.
— Поне се надявах. Казаха ми, че ще дойде и ще ни отведе, преди… — Той погледна бързо към Рози и не се доизказа.
— Няма проблем, кажи го, mi amor. — Тя се хранеше бавно, на малки хапки, сякаш се страхуваше, че ако се наяде до насита, няма да има достатъчно за мъжа й и за госта им. — Няма да повехна и да умра.
— Опазил ме, Господ — прекръсти се Вегас и се начумери.
— Никога не говори така, Рози. Никога!
— Както искаш. — Рози сведе очи към чинията си и се зае с храната си.