Вегас отново се обърна към Борн.
— Както видя, подготвили сме се за неизбежното, но вече не искам да оставаме тук — твърде сме уязвими.
— Но „Северий Домна“ са навсякъде.
— Есай ни обеща убежище.
— А ти имаш ли му доверие?
— Да. — Вегас сви рамене. — А и честно казано, имаме ли друг избор?
Борн помисли и реши, че е прав.
— Защо е неизбежно организацията да ви нападне? — Той остави вилицата си. — Какво сте им направили?
Вегас замълча. И точно когато Борн реши, че няма да чуе нищо повече по въпроса, получи отговор.
— Тези гадове се тревожат по-скоро от това какво няма да направя. — Вегас напълни устата си с храна и задъвка замислено.
Борн го изчака да довърши. Докато Естеван пиеше от обикновеното трапезно вино, той попита:
— Какво поискаха от теб?
— Да шпионирам. — Вегас примлясна с устни. — Да шпионирам работодателя си, който е и мой дългогодишен приятел. Той ми даде работа, когато бях без пукнат петак, пияница, изхвърлен от всички барове в Богота. Спях на улицата. Бях млад, глупав и много гневен. — Той поклати глава. — Dios, колко бях гневен. — Отпи отново от виното, сякаш за да се подкрепи. — Изкарвах си прехраната — ако може да се нарече така, — като заплашвах нощните минувачи със стария си верен нож и крадях парите им. — Той погледна към разпятието и се почеса по ръката. — Бях изгубена, никому ненужна отрепка или така поне си мислех. Една вечер съдбата ми се промени. Този човек — предполагаемата ми жертва — ме обезоръжи, преди да се усетя. Честно казано, така или иначе тази работа не ми беше по сърце, не че нещо изобщо ми беше. Но си нямах нищо друго.
Той сви рамене и се загледа в утайката в чашата си. Тръгна да си я долива, но Рози дръпна бутилката по-далеч от него. Вегас не настоя. Може би това си беше някакъв техен всекидневно повтарян ритуал.
— Не знам каква искрица живот видя в мен този човек, но, изглежда, все пак е усетил нещо. — Вегас се прокашля, сякаш задавен от емоции. — Накара ме да се спретна, взе ме на нефтеното находище, обучи ме, като постепенно ме издигна от най-ниската позиция. А аз открих нещо за себе си — наречи го дом ли, що ли. Място, където се чувствам на сигурно, защитен. Работих здраво — аз обичам да работя. Доставя ми толкова силно удоволствие, че чак боли. И ето ме сега, след толкова години, научил си урока, управлявам обекта вместо него. Имам нюх за тази работа. Предполагам той го е видял, преди аз изобщо да го знам. — Пламналите му очи се спряха на Борн. — И през всичките тези години — а минаха вече няколко десетилетия — така и не ми каза защо ме измъкна от улицата.
— А ти не си го попитал.
Вегас извърна лице, сякаш видът на Рози му действаше успокоително.
— Щеше да е в нарушение на негласното ни споразумение. — Той въздъхна и отмести чинията си. — И този човек ми наредиха да шпионирам. — В очите му заблестя истински гняв. — Това беше изпитание. Проверка на верността ми. И аз я преминах. Винаги ще бъда верен на дон Фернандо.
За миг на Борн му се стори, че не е чул добре.
— Как му е фамилното име на дон Фернандо?
— Херера. Дон Фернандо Херера. — Вегас продължи да се храни.
Борн се усмихна, опитвайки се да изчисли всички възможни последствия и посоки, произтичащи от тази важна информация. Суарес пренасяше контрабанда за Есай. Есай по някакъв начин беше обвързан с Херера, който притежаваше нефтеното находище, на което Вегас бе управител. Херера беше попаднал по все още неизвестни причини в полезрението на „Северий Домна“. Да не говорим, че Херера и Есай се бяха съюзили.
— Защо се усмихвате, сеньор? — попита Рози.
— Дон Фернандо ми е приятел — отвърна й Борн.
Вегас вдигна глава.
— Какво съвпадение! Есай е направил добре, че ви е изпратил. Вие ще ни пазите. Утре потегляме на дълъг път — отиваме при дон Фернандо.
След вечерята Хендрикс искаше да откара Маги в дома й.
— Да отидем у вас — предложи тя. — Ще ми се отново да погледна розите.
— Ще трябва ли да ти плащам извънредни?
— Правя го за себе си — усмихна се тя.
Спряха пред къщата му и тя излезе от колата. Автомобилът на охраната остана на дискретно разстояние на по-долната пресечка, но все пак достатъчно близо, за да стигнат на мига до Хендрикс, ако му се случи нещо. Представяше си колко ли се тревожат, че Маги може да го хлопне по главата с токчето на обувката си.