— Той е французин, който по една случайност е от еврейски произход. — Сорая се наведе, целуна го по устата и пъхна ръка в неговата. — Хайде, ела да отидем при него. Той е умен и съобразителен. Ще ти хареса.
— Съмнявам се — изръмжа Амун, но се остави да го поведат към залата, където Арон търпеливо ги чакаше.
За неприятна изненада на Сорая, между двамата протичаха само сили на отблъскване и отхвърляне, сякаш е наляла на едно място масло и вода и се надява, че противно на законите на физика те ще се смесят. Само че не се получаваше и докато отиваха в мълчание към колата на Арон, сърцето й се сви. Между тях вече се беше оформил триъгълник, чийто ключово важен връх беше тя.
По време на също така мълчаливото пътуване до Париж, Сорая имаше възможност да наблюдава тази не особено приятна страна на Амун. Вярно е, че беше обучен разузнавач, който разрушава шпионски мрежи, включително и контролираните от Тел Авив и „Мосад“. Но понеже беше роден и израсъл в Кайро, от ранна възраст му бе внушена омраза към израелците и съответно към всички евреи. Не беше си правила труда да обсъжда еврейския въпрос с него. Или може би, чудеше се тя, докато се въртеше неспокойно на мястото си, съзнателно бе избягвала темата, за да не се сблъска неминуемо с предразсъдъците му? Ако беше така, това не говореше добре и за двама им. Почувства се зле от тази мисъл.
И тогава усети как я заля усещането за самота. Беше си избрала този живот по собствена воля, а не по принуда, но в такива моменти се чувстваше изоставена като стара жена в залеза на дните си.
Гласът на Арон разчупи неловкото мълчание.
— Мисля, че трябва да оставим г-н Чалтум в хотела му. Ние имаме уговорена среща.
— Не съм си запазил хотел. — Тонът на Амун можеше да накара и разярен бик да застине на мястото си. — Ще спя при Сорая.
— Тогава ще ви оставим в нейния хотел.
— Бих предпочел и аз да присъствам на разговора.
— И дума не може да става. Това е работа на Ке д’Орсе.
„Аллах да ме пази от меренето на мускули между мъжете“, помисли си Сорая.
— Арон, поканих Амун тук, защото смятам, че може да ни окаже ценно съдействие.
— Не разбирам — намръщи се Арон.
— Организацията, за която искаше да говорим Лоран, е международна. Пипалата й са плъзнали навсякъде, особено в Близкия изток и Африка.
— Ако говорим за поредната екстремистка ислямска групировка…
— Не е такава и там е въпросът. — Сорая гледаше Арон, но с ъгълчето на очите си следеше изражението и езика на тялото на Амун. — Лоран успя да ми каже, че тази организация е успяла да обедини представителите на Изтока и на Запада.
— Вече имаше няколко такива безуспешни опита, но при сегашния политически климат мисля, че е невъзможно.
Сорая кимна, доволна, че тонът на разговора най-после е под точката на кипене.
— И аз щях да мисля така, но нещо в думите на Лоран ме убеди, че не ме лъже.
— И какво толкова е казал? — Арон очевидно не беше настроен да й вярва.
— Септимий Север, римски генерал, е роден в Либия. Именно той увеличава числеността на римската армия, като набира войници от Северна Африка и околните земи.
Арон сви рамене, но Амун се наведе от задната седалка по-близо до нея. Беше успяла да привлече вниманието му.
— Генералът се оженил за сирийката Юлия Домна, чието семейство води потеклото си от древния град Емеса.
— Продължавай — подкани я Амун с блеснали очи.
— Лоран ми каза, че името на организацията е „Северий Домна“. Ако послушаме историята, името на организацията ни казва, че някак си са успели да съберат Изтока и Запада на едно място.
Арон прехапа устна, докато размишляваше над информацията.
— Може ли да има по-опасно тайно съзаклятничество?
Всички в колата знаеха какъв е злокобният отговор.
Хеликоптерът набра височина и откри огън. Страничните картечници затракаха, въздухът се нажежи, навсякъде се разхвърчаха пръст, кал и метални шрапнели.
— Какво, по дяволите, става? — изкрещя Борн, опитвайки се да надвика шума.
— Не знам. Мисля, че засече.
Вегас беше свалил ракетомета от рамото си и съсредоточено го разучаваше. Борн го дръпна и го събори на земята зад джипа под дъжд от куршуми. После взе оръжието от ръцете му.
— Взимай Рози и изчезвайте оттук — нареди му той.
— Няма да успеем да се измъкнем!
Борн следеше движенията на хеликоптера.
— Аз ще им отклоня вниманието.