— Това няма да ти стигне, за да се измъкнеш.
— Нека аз да му бера грижата. — Борн стисна Вегас за рамото. — Тръгвай, приятелю. Няма време за губене.
Вегас се опита да го спре, но Борн нарами ракетомета и притича към група високи борове западно от къщата. Щом пилотът го забеляза, хеликоптерът зави и се насочи в същата посока.
Вегас се възползва от възможността да прибяга от джипа до къщата, но преди да стигне до нея, вратата се отвори и Рози го пресрещна. Носеше малък кожен сак, подобен на старомодна докторска чанта. Вегас сложи ръка на раменете й, натисна я да приклекне и двамата изтичаха обратно при джипа. Той се качи вътре, запали двигателя, рязко върна назад, смени скоростите и бързо потегли покрай къщата. Вместо да се насочи към пътя обаче, сви наляво по ловната пътека, която добре познаваше. Скоро дърветата ги погълнаха и ги скриха от погледа дори на пилота в хеликоптера.
— Къде е Борн? — попита Рози.
— Защитава ни, предполагам.
— Не можем да го оставим просто така.
Вегас съсредоточено караше подскачащия джип по тясната черна пътека. Боровите клони се плъзгаха по колата и от време на време някой клон се удряше в предното стъкло и за кратко му пречеше да вижда. Вегас обаче познаваше пътеката много добре — често беше минавал по нея нощем без фенер — иначе досега щяха да са катастрофирали.
— Естеван — подкани го Рози.
— Какво искаш да направя? Да обърна и да се върна?
Тя не му отговори, а само продължи да гледа пред себе си.
— Трябва да му имаме доверие — каза й той. — Точно както се доверяваме на дон Фернандо.
— Може би имаш прекалено голямо доверие в хората, mi amor.
— Не в хората, в приятелите.
— Твърде много вярваш в приятелството, mi amor.
— Какво сме без приятелството? — възрази Вегас. — Носим се безцелно, без отговорности или задължения. И когато дойде бурята — а тя винаги идва, — къде да отидем?
Тя се наведе и го целуна по бузата.
— Ето затова те обичам.
Той изсумтя, но и слепец щеше да забележи, че всъщност му е много приятно.
Двойна редица трасиращи куршуми разпръсна пръстта, тревата и дебелата покривка от окапали борови иглички от двете страни на Борн. Успя да стигне на сравнително безопасно място под дърветата тъкмо навреме. Младото борче зад него се стовари на земята, прерязано от картечния откос на хеликоптера. Щом застана зад клоните, Борн приклекна и провери ракетомета. Вегас беше прав — заял беше, — но сега нямаше време да го оправя. Вместо това извади ракетата. Беше по-стара версия на СА-7 „Граал“44. Мощната осколочна бойна глава беше заредена с 370 грама тротил. Борн внимателно я разглоби и отдели тротила и контейнера с гориво за изстрелването на ракетата.
После потърси клонка в околния храсталак. Първата беше твърде дълга, втората твърде мокра, но накрая намери счупен клон с подходящата дебелина и дължина. Беше възлест като средновековен боздуган. Борн го вдигна и го развъртя няколко пъти над главата си. Щеше да му свърши работа. Съблече си якето и ризата, завърза ръкавите на ризата на два възела в краищата на пръчката и внимателно постави тротила и ракетното гориво в нея като в люлка. Провери — не падаха.
Той ги раздели отново и тръгна да се катери чевръсто по най-дебелия бор, като пазеше товара си и внимателно преминаваше от клон на клон все по-нагоре и по-нагоре. Звукът от двигателя на хеликоптера се приближаваше. Стоеше на едно място и го чакаше да се покаже. От време на време пилотът изстрелваше някой откос в горичката с надеждата да го улучи случайно или да го накара да напусне убежището си.
На Борн му трябваше позиция, на която хем да бъде на прицел, но и да има достатъчно пространство за движение. След малко намери подходящото място в основата на един клон точно под върха на бора. После вдигна глава и зачака пилотът да го забележи. Противникът му, вероятно окуражен, че вече не вижда ракетомета, се приготви за последния удар.
Борн сложи тротила и горивото в примката на своеобразната прашка, сви ръка и изчака. Няколкото секунди, в които пилотът приготвяше хеликоптера за нападение, бяха изтощително напрегнати. Борн прецени разстоянието. Трябваше му да е по-близо. Още няколко метра. Три, две, едно.
Картечницата затрака точно докато Борн мяташе нагоре импровизираната бомба. Тя се удари в лъскавата метална броня и тротилът се взриви, подпалвайки ракетното гориво.
Борн се наведе, взривът разкъса обшивката и машината се разлетя на парчета. Той бързо се спусна надолу, но поразеният хеликоптер падаше от небето със стремглава скорост. Все още въртящите му се перки прерязваха дърветата, докато корпусът се стоварваше върху горичката.