Виктор Делягович Черкезов го чакаше, облегнат на прашната военна кола, и пушеше черна турска цигара. Беше висок, с гъста къдрава коса, посивяла по слепоочията. Очите му — непроницаеми и черни като кафе — бяха видели твърде много жестокости, извършени по негова заповед, в доста от които беше участвал и самият той.
Карпов тръгна насреща му. Сърцето му биеше учестено — когато сключваха сделката, му беше дадено да разбере, че получава ключовете от ФСБ-2 срещу извършването на услуги, които ще му бъдат възлагани от време на време. Не си направи труда да попита от какво естество — все едно, Черкезов нямаше да му каже. И ето че първата призовка беше пристигнала и бе настъпил часът за отплата. За отказ не можеше да става и дума.
— Изглеждаш добре — каза Черкезов. — Съсипването на чужди съдби очевидно не ти се отразява зле.
— И на теб, като гледам, новият живот не ти се отразява зле — накриво му се усмихна Карпов.
— Обичам властта. — Черкезов хвърли неугасената цигара върху грапавата асфалтова настилка. — И двамата я обичаме.
— Къде отиде, след като ни напусна?
— Никъде. В Мюнхен — усмихна се Черкезов.
— То е все същото — съгласи се Карпов. — Никак не си падам по този град.
Събеседникът му изтръска нова цигара от пакета и я запали.
— Познавам те, Борис Илич. Нещо ти тежи на ума.
— СВР — отвърна Карпов. Случката на летището не му беше дала мира по време на целия полет. — Искам да поговорим за сделката, която си сключил.
— Каква сделка? — примигна неразбиращо Черкезов.
Изведнъж всичко му стана ясно. Зачек блъфираше. Сигурно е разчитал на факта, че Борис заема поста само от един месец. Карпов разказа на началника си за неприятния разговор, без да изпуска нито една подробност — от появата на Зачек до последните думи, които си бяха разменили на излизане от стаичката.
Черкезов го изслуша внимателно.
— Иска ми се да кажа, че съм изненадан, но няма да е истина.
— Познаваш ли Зачек? В този човек има нещо много подлизурско.
— Всички лакеи са такива. Зачек изпълнява заповедите на Берия. От него трябва да се пазиш, а не от Зачек.
Константин Л. Берия беше настоящият директор на СВР и съвсем като печално известния си предшественик имаше славата на жесток, параноичен и много хитър апаратчик. И двамата внушаваха едно и също чувство на страх и отвращение.
— Берия гледа да стои далеч от мен — продължи Черкезов.
— Изпратил е Зачек на проучвателна мисия, за да провери дали може да те завербува.
— Майната му на Берия.
— Внимавай, приятелю — присви очи началникът му. — С този човек трябва да имаш очи и на гърба.
— Ще го имам предвид.
— Ако отношенията се влошат, свържи се с мен — кимна му отсечено Черкезов. Той отвори и затвори капачето на запалката си. Щракането й прозвуча като пращенето на суха трева. — А сега да се върнем на нашия въпрос. Имам задача за теб.
Карпов се опита да разбере по изражението му какво щеше да последва, но не успя. Лицето на Черкезов както винаги беше като заключен сейф. Заобикаляха ги само военните самолети, бдителни и зорки, сякаш застанали на стража. С изключение на няколко механици, които от време на време се появяваха край машините, никой не ги обезпокояваше.
Черкезов махна парченце тютюн, залепнало за устната му, и го разтри между пръстите си.
— Искам да убиеш един човек.
Карпов изпусна въздуха от дробовете си. Даже не беше забелязал, че е затаил дъх. Това ли било? Заля го вълна от облекчение.
— Дай ми данните и ще го имаш — кимна той.
— Незабавно.
— Разбира се. Веднага — кимна отново Карпов. Той дръпна от цигарата, присвивайки едното си око. — Носиш, предполагам, снимка на жертвата.
Черкезов се усмихна самодоволно, извади снимката от джобчето на сакото си и му я подаде. А после внимателно проследи реакцията на внезапно пребледнелия Карпов и му се усмихна разбиращо.
— Нямаш избор. Никакъв. — Той наклони въпросително глава. — Какво? Да не би цената на успеха да ти се видя твърде висока?
Карпов се опита да му отвърне нещо, но Черкезов сякаш го беше стиснал за гърлото.
— Така си и мислех — с широка усмивка заключи началникът му.
2
Джейсън Борн се събуди в хотела си в покрайнините на колумбийската джунгла, но не отвори очи в мрака. За момент остана неподвижен на тънкия неудобен дюшек, все още оплетен в странната примка на съня си. Беше сънувал, че се намира в къща с много стаи и коридори, които водеха към непрогледна тъмнина. Също като собственото му минало. Къщата се подпали и се изпълни с дим. Не беше сам в нея. Имаше и някой друг, който се промъкваше безшумно като лисица из стаите и все повече се доближаваше до него с намерението да го убие под прикритието на гъстия задушаващ мрак.