Не разбра в кой точно момент сънят премина в реалност. Събуди се от миризмата на дим. Облакът го обгръщаше отвсякъде и сънят отново оживя в съзнанието му. Тръгна към вратата, но се спря.
Някой го чакаше от другата страна. С оръжие в ръка. И намерението да го убие.
Борн се върна назад и грабна един очукан, паянтов стол. Отвори вратата и го хвърли през нея. И без да изчака залпът от изстрели да стихне, се втурна навън.
Удари с все сила китката на стрелеца. Чу се пращене на кост и оръжието провисна в ръката на нападателя му, но един ритник в хълбока го залепи за отсрещната страна. След като се посъвзе, мъжът отново налетя срещу него като призрак в мрака, хванал пистолета със здравата си ръка, замахна с дръжката му и го халоса отстрани по главата.
Ударът го събори на земята и Борн предпочете да си остане там. Димът се сгъстяваше, а нажежените пламъци припълзяваха все по-близо. Долу, на пода, въздухът беше по-чист и това му даваше предимство, за което другият още не се беше досетил. Нападателят замахна да го ритне, но Борн бързо хвана стъпалото му и го изви рязко. Глезенът на мъжа изпука и той извика от болка. Застанал на колене, Борн го удари силно в бъбреците и докато тялото му се свличаше, хвана стрелеца за скалпа и заби коляно в лицето му.
Коридорът беше пълен с пушек. Пламъците стигаха до стълбите и всеки момент етажът щеше да се превърне в огнен ад. Борн взе оръжието на нападателя и се върна на бегом в стаята си. Засили се, покри лицето си с ръце и скочи през прозореца сред дъжд от стъклени отломки и трески.
Долу отново го чакаха. Трима мъже го посрещнаха на земята, докато падаше от втория етаж сред парчетата стъкло. Удари единия и пистолетът му остави кървава ивица по бузата на мъжа. После заби юмрука си в корема на втория мъж и той се преви на две. И в този момент усети как в тила му се забива дулото на пистолет.
Борн вдигна ръце и мъжът с разкървавената буза изтръгна оръжието от ръката му, а после го удари по лицето.
— Basta!2 — изкомандва мъжът зад него. — El по quiere ser lastimado.3
Борн смяташе, че може да справи и с тримата, но остана неподвижен. Тези хора нямаха намерение да го убиват. Мъжът горе можеше да разбие вратата на стаята му и да го застреля, но не го беше направил, а само беше подпалил етажа. Целта на огъня и на изстрелите в коридора беше да го принудят да скочи навън. Не бяха очаквали, че ще нападне стрелеца в хотела.
Борн имаше сериозни подозрения кой ги изпраща, затова се остави да му вържат ръцете зад гърба и да нахлузят конопен чувал на главата му. Блъснаха го в задушна, тясна кола, която миришеше натрапчиво на бензин, пот и масло, и се понесоха към джунглата. Стори му се, че това е някаква раздрънкана военна таратайка. Опита се да запомни колко пъти направиха завои, като ги броеше наум, за да добие представа за разстоянието. Същевременно започна да трие връвта около китките си в острия метален ръб зад гърба си.
След около двадесет минути колата спря. Известно време нищо не се случваше освен размяната на няколко гневни реплики на неразбираем за него испански. Опита се да долови думите, но дебелото платно на чувала и акустиката във вътрешността на автомобила заглушаваха гласовете. Отново го извлякоха в прохладната сянка на някакви дървета. Наоколо жужаха мухи и комари. Едно падащо листо се плъзна по опакото на ръката му, докато го влачеха напред, а после усети острата воня на казармена тоалетна, последвана от мириса на смазка за оръжие, барут и вкиснала пот. Блъснаха го върху нещо, което му заприлича на сгъваемо походно столче, и го оставиха там половин час. Борн слушаше внимателно какво става наоколо. Долавяше някакво движение, но никой не продумваше — признак за желязна дисциплина.
Внезапно свалиха чувала от главата му. Той примигна в горския полумрак и се огледа. Намираше се в някакъв временен лагер. Забеляза тринадесет мъже в полезрението си, а сигурно имаше и още.
Към него се приближи мъж, охраняван от двама войници, въоръжени с полуавтоматични пушки, пистолети и патрондаши. От подробните описания на Мойра Борн го разпозна като Роберто Корелос. Мъжът притежаваше някаква груба красота, а магическото излъчване на черните му изгарящи очи и силното му мъжкарско присъствие нямаше начин да не импонират на неговите подчинени.