— Какво е станало?
— Недей да започваш и ти.
— Какво значи „недей да започваш“? Тече ти кръв.
— Имах лош ден, любов моя.
— Да не би моят да е бил хубав? Направила съм какао. Искаш ли?
— Искам бира.
Той хвърли кърпичката в кошчето и извади една бира от хладилника. Отвори я, седна на един стол и отпи направо от бутилката.
Сам опита да прегледа раната на главата му, но той я отблъсна.
— Какво е станало? — попита тя.
— Ударих си главата, като слизах от колата.
— Трябва да ти сложа нещо.
Тя отвори един шкаф и извади шишенце йод и пакет памук. Намаза раните му с дезинфекциращата течност.
Тери присви очи.
— За бога, Сам, не съм дете.
— Да, и си малко старичък да се биеш по улиците.
— Нали ти казах, че се ударих по невнимание.
— Да, много неща ми казваш.
Тери се обърна и я погледна.
— Какво означава това?
Сам го накара да се извърти и продължи да му маже раните.
— Мирувай.
— Жена ми се прави на чичо доктор.
— Къде беше тази нощ?
— В клуба. По работа.
Сам привърши с раните и прибра лекарството и памука. Наля мляко в чашата си и си сипа лъжица какао.
— Джонатан е напуснал Лора — обяви тя.
— Чудесно.
— Нещо повече. Напуснал е страната. Обадил й се от Торонто. Канада.
— Да, знам къде е Торонто.
Сам седна на стола срещу Тери.
— Да не си му направил нещо?
Тери се намръщи.
— Какво например?
— Знаеш какво. Да не си го бил?
Той замълча.
— Отговори ми, Тери.
— Какво очакваш да кажа?
— Истината. Направил ли си нещо на Джонатан?
Тери я погледна в очите и остави бирата си.
— Поприказвахме малко — призна. — Нищо повече.
— Какво му каза?
— Казах му, че ако още веднъж докосне Лора, ще си има работа с мен. Мисля, че ме е разбрал правилно. — Той отпи от бутилката и избърса устни. — Няма повече да я тормози.
Сам отпи глътка какао.
— Лора твърди, че звучал уплашено. Поискал развод, щял да й остави къщата и всичко останало.
— Малка цена за онова, което й причини.
— Да, но защо ще бяга от страната? Ти ли си го накарал, Тери?
— Стига глупости. Пък и в края на краищата така е по-добре за нея.
— Кажи ми истината, Тери. Направи ли му нещо?
Тери поклати глава.
— Не, скъпа. Поговорихме, това е всичко. Честен кръст.
Сам стана.
— Ще си лягам — обяви тя.
Изплакна чашата си на мивката.
— Идвам след минутка — каза Тери.
— Както искаш.
Той я изпрати с поглед, след това си взе втора бира.
Когато Тери излезе от къщата на следващата сутрин, Флечър и Пайк го чакаха отпред. И двамата изглеждаха засрамени.
— Благодаря за помощта снощи, момчета.
— Извинявай, Тери — измънка Флечър.
— Изненадаха ни, шефе.
— Да, и бяха подготвени.
— Направиха ли ти нещо? — попита Пайк.
Тери се качи отзад в беемвето.
— По-добре да забравим случилото се, момчета.
Мобифонът му иззвъня. Пайк и Флечър се настаниха на местата си. Тери изръмжа в телефона и затвори.
— Плановете се променят, момчета — обяви той. — Отиваме в Бристол.
През цялото пътуване на запад Тери не проговори. Пайк и Флечър постоянно се споглеждаха, чудеха се дали не трябва те да започнат разговор, но им стана ясно, че на Тери не му е до приказки. По някое време Пайк посегна към радиото, но Флечър поклати глава.
Когато пристигнаха пред дома на Алиша, Тери нареди на хората си да го изчакат в колата. Отиде на входа и позвъни.
Алиша отвори. Носеше тясна рокля с изрязано деколте.
— Тери!
— Не се прави на изненадана. Нали ти ми се обади. Сега ще ме пуснеш ли вътре, или ще стърчим тук.
Щом влязоха в антрето, Алиша прегърна Тери и го целуна страстно по устата. Бебето заплака в хола и Тери отблъсна любовницата си.
— Бебето плаче.
— Цял ден реве. Нищо й няма.
Алиша застана на колене и започна да разкопчава панталоните му.
— Алиша… Хайде, стига.
Тя започна да го гали и той затаи дъх.
— Кучка — прошепна и я погали по косата.
Тя погледна нагоре и се усмихна.