— Твоята кучка. Аз съм твоята кучка.
Тери я накара да се изправи и разкопча роклята й. Тя не носеше бельо и се усмихна, като видя изненаданото му изражение.
— Чаках те — каза. Взе ръката му и я допря между краката си. — Виж колко съм влажна.
Тери я притисна до стената и тя обви крака около кръста му.
— Да — прошепна в ухото му. — Да, Тери. Хайде.
Тери проникна в нея и тя изкрещя името му.
— Горе — изстена. — Качи ме на горния етаж.
Той я вдигна, качи я горе и двамата се любиха в двойното легло.
След това се отпусна до нея и загледа тавана. Бебето продължаваше да плаче.
— Защо страниш от мен, Тери?
— Алиша… — изръмжа той; последното, което му трябваше сега, бе скандал с любовницата му.
— Много си зает, а?
— Не е това. Нали ти казах. Ако ченгетата ме видят с теб…
— Знам, знам. Но от месеци не сме се виждали.
— Стига, Алиша.
Тя прокара ръка по гърдите и слабините му, след това надолу по бедрата му. Той се усмихна и тя продължи да го гали.
— Жена ти идва — изтърси тя.
Тери застина.
— Какво?
— Жена ти. Затова исках да те видя. Тя беше тук.
Тери се изправи рязко.
— Защо, по дяволите, не ми каза?
— Нали точно това правя?
— Защо не ми го каза по телефона?
— Защото нямаше да дойдеш. Нали?
Тери стана и започна да се облича.
— Виждаш ли?
— Какво „виждаш ли“? — попита Тери, докато закопчаваше ризата си.
— Още я обичаш, нали?
— Не бъди глупачка. Какво искаше?
— Какво те интересува какво е искала?
Тери я изгледа и тя поклати тъжно глава.
— Не знам какво искаше — отвърна Алиша. — Не стоя и една минута. Влезе насила, видя Роузи, изгледа ме, сякаш искаше да ме изпепели с поглед, и избяга.
— Видяла е детето, така ли?
— Нали ти казах вече.
Тери изруга.
— Сама ли беше?
— Някой я караше. Някакъв мъж с голяма кола.
Тери отново изруга. Макинли. Сигурно беше Макинли. Той привърши с обличането и тръгна да излиза.
Алиша грабна пеньоара си и се втурна след него.
— Тери… не се занимавай с нея. Можеш да останеш тук… при нас.
Тери намери обувките си в хола и си ги сложи. Алиша опита да го прегърне, но той я отблъсна.
— Знаеш, че е невъзможно — каза той.
Тя се усмихна съблазнително.
— Няма да те разочаровам. Ще правим само хубави неща…
— Зарежи това, Алиша.
Тя опита да го целуне, но той й обърна гръб и облече сакото си. Тя го удари по гърба.
— Мръсник!
Удари го отново и отново, но той почти не усещаше.
— Дръж се като зряла жена — изръмжа и тръгна към входната врата.
— Ти уби Престън заради мен! — изкрещя тя. — Застреля го, за да ме имаш.
Тери се извъртя. Очите му блестяха от гняв.
— Убих го, защото ме заплаши с шибания си пистолет. Защото иначе той щеше да ме убие.
— Ти така твърдиш.
— Да, така твърдя. Той си го изпроси.
— Той ми беше съпруг.
— Бивш съпруг. А и бракът не ти пречеше да спиш с мен.
— Нито пък твоят.
Тери я загледа гневно, беше се задъхал. Алиша се усмихна и се допря до него.
— Желаеш ме, не можеш да отречеш.
Тери поклати глава и тя протегна ръка и го погали между краката.
Той я отблъсна и отвори вратата.
— С мен искаш да живееш! Не можеш да се върнеш при нея! — изкрещя Алиша и затръшна вратата. — Не можеш!
Сам и Лора, хванати под ръка, излязоха от болницата.
— Не се тревожи, мамо. Добре съм.
Лора носеше тъмни очила и шал, за да скрие поизбелелите синини и още незаздравелите драскотини.
— Знам, че си добре, искам просто да повървя с дъщеря си. В това няма нищо лошо, нали?
Отидоха при лексуса. Макинли излезе напред и пое чантата на Лора от ръцете на Сам. Прибра я в багажника, двете жени се качиха в колата.
— Какво ще прави в Канада, мамо?
— Не знам, скъпа.
— Той е банкер, няма какво да прави в Канада.
— Не каза ли нещо, когато се обади?
— Само, че искал да се разведем и че ми оставя всичко. Говорихме не повече от минута. Звучеше уплашен, сякаш някой е допрял пистолет до главата му. Татко го е направил, нали? Той го е изгонил.