Макинли седна зад кормилото.
— Баща ти отрича.
— Е, това може да се очаква, нали?
Мобифонът на Макинли иззвъня и той вдигна.
— Как е татко? — попита Лора.
Сам въздъхна.
— Не знам.
— Ще се върне ли за постоянно?
Тя се намръщи.
— Надявам се, скъпа.
Макинли остави мобифона. Изглеждаше разтревожен.
— Наред ли е всичко, Анди? — попита Сам.
— Господин Грийн иска да ме види, след като ви закарам.
Макинли подкара колата.
— Коланът, Анди — напомни му Сам.
Макинли пристигна на стадиона по смрачаване. Когато излезе на игрището, прожекторите светнаха и той закри очи. Тери стоеше на мястото за биене на дузпи пред едната врата, в краката му имаше голяма торба.
— Какво има, Тери? — извика Макинли.
— Просто реших да поритам. — Тери кимна към вратата. — Ще застанеш ли да пазиш?
Макинли се приближи бавно до вратата. Тери вдигна торбата и изсипа десетина топки. Носеше черно кожено яке върху костюма си и скъпите му обувки блестяха на светлината от прожекторите. Макинли също не беше облечен в подходящ екип — вълнено палто и костюм.
Тери се засили леко и вкара една от топките в мрежата. Сложи ръце на кръста си:
— Не се стараеш много, Анди.
Макинли нагласи черните си кожени ръкавици.
— Какво става, Тери? — попита.
Пайк и Флечър се появиха от тъмното пространство зад вратата. Застанаха от двете й страни с каменни изражения. Макинли ги погледна, после пак се обърна към Тери.
Тери изрита друга топка и тя профуча покрай Макинли и се заби в мрежата.
— Понапъни се малко!
— А ако не ми се играе? — попита Макинли.
— Тогава няма да играем. — Тери започна да дриблира с една топка, ритна я нависоко, отби я с гърди и отново я подхвана с крак. — Като дете тренирах за „Уестхям“, не съм ли ти казвал? — Той отново вдигна топката, подхвърли я няколко пъти с колене, после отново я подхвана с крак. — Нищо не излезе, но по едно време бях доста добър. Такъв е животът. Всичко е до късмет. До късмет и възможности. От някои се възползваш, други изпускаш.
Тери ритна силно топката към горния десен ъгъл на вратата. Макинли се хвърли и я отби с ръка. Тери се ухили.
— Така е по-добре…
Постави една топка на точката за дузпи и отстъпи няколко крачки.
— Давам ти последна възможност, Макинли. Ако бях на твое място, щях да я хвана с две ръце.
Той се усмихна сурово, направи се, че рита. Макинли понечи да се хвърли встрани, но бързо разбра, че Тери го лъже, и се изправи отново.
Тери отстъпи още една крачка назад.
— Защо не ми каза, че сте ходили в Бристол?
Макинли не отговори. Тери се втурна напред и изрита силно топката. Тя полетя към вратата и се удари в гърдите на Макинли, изкара му въздуха. Той се олюля, Тери подготви друга топка.
— Е? — настоя.
— Не исках…
— Какво? Какво не си искал?
— Не исках да й създавам неприятности.
Тери погледна Пайк и Флечър и изкрещя.
— Аз ли не съм наред, или целият проклет свят се е побъркал?
Пайк и Флечър вдигнаха рамене. Тери се обърна към Макинли.
— Напомни ми пак, Макинли. Кой ти плаща?
— Ти.
— Значи работиш за мен, нали?
Макинли кимна.
— Защото, ако има някакво неразбиране по този въпрос, най-добре да го изясним тук и веднага.
Тери ритна друга топка. Макинли пристъпи бързо встрани и я хвана, притисна я силно към гърдите си. Тери кимна одобрително.
— Та защо, по дяволите, си разхождал жена ми до Бристол, при съпругата на мъжа, в чието убийство бях обвинен? Не ти ли се струва малко нелоялно от твоя страна?
— Тя ме помоли. Какво можех да направя?
— Можеше да ми се обадиш. Да ми кажеш. По дяволите, Макинли, малоумен ли си?
Макинли не отговори, стисна устни.
Тери изрита поредната топка в долния десен ъгъл на вратата.
— Да — извика. — Той се засилва, стреля, гооол! Тълпата ликува.
Той нагласи нова топка на точката за дузпи. Погледна Макинли.
— И какво каза тя след това?
— Искаше да знае дали ти си го убил.
— И?
— Казах, че е било при самозащита.
— Повярва ли ти?
— Струва ми се, че да.