Заби се с пълна скорост в микробуса.
Лексусът се блъсна странично в микробуса. Той се преобърна, удари двамата въоръжени мъже и ги повали на земята. Едната пушка изтрака на асфалта. Макинли не отпускаше газта, лексусът повлече микробуса, моторът му ръмжеше като умиращ звяр.
Двамата нападатели лежаха на земята, още не се бяха опомнили.
— Хванете ги! — изкрещя Тери.
Той изскочи иззад тойотата и се хвърли върху шофьора, който се опитваше да се измъкне от преобърнатия микробус. Тери го сграбчи и го удари с все сила в лицето, носът на нападателя изпука. Зад него Пайк и Флечър започнаха да ритат другите двама.
Тери извлече шофьора за косата и го изрита в корема, блъсна го назад и отново го удари. Пайк остави жертвата си и стъпи върху гърдите на шофьора. Другият мъж беше в безсъзнание, изпод маската му течеше кръв. Флечър вдигна двете пушки и ги запрати надалеч.
Тери се приближи до лексуса. Макинли още седеше зад волана, тръскаше глава и дишаше тежко като тежкоатлет, който се кани да подобри личния си рекорд.
— Добре ли си? — попита Тери.
— Да — отвърна Макинли и издиша силно.
— Добре си се сетил да си стегнеш колана.
Тери отиде пред колата и огледа щетите. Изсвири леко и посочи смачканата броня.
— Ще ти го удържа от заплатата, Макинли. — Той погледа за известно време бодигарда, после по лицето му се разля широка усмивка. — Благодаря, Анди, задължен съм ти.
Макинли кимна сериозно.
Пайк се наведе и смъкна маската на единия от нападателите.
— Това са проклетите косовци! — възкликна.
Сам отвори очи. От долния етаж се чуваха гласове. Мъжки гласове. Тя седна в леглото, разтърка очи и погледна електронния будилник. Часът беше два. Тя стана, облече халат и слезе долу.
Роджър Пайк седеше на един стол, а Анди Макинли и Ким Флечър стояха до него и оглеждаха лявото му рамо.
— Ужасно боли — оплакваше се Пайк.
— Ти си си виновен, че не бягаш достатъчно бързо — отбеляза Флечър.
Тери ровеше из шкафовете в кухнята.
— Я по-тихо — смъмри ги той. — Ако Сам ни чуе…
Тя влезе и той замълча. Флечър и Пайк се спогледаха виновно.
— Сам вече ви чу — каза хладно тя. — А ако събудите Триша и Лора, тежко ви и горко.
— Извинявай, любов моя.
Сам се приближи до Пайк и погледна раната му.
— Какво е станало? — попита.
Макинли се отдръпна, сякаш искаше да се дистанцира от Флечър и Пайк.
— Имаха пушки, госпожо Грийн — изхленчи Пайк.
Тери му хвърли свиреп поглед, но белята вече бе направена — Сам се извърна ужасена към него:
— Пушки ли?
— Малки пушчици — оправда се Тери. — Къде са лекарствата?
— На същото място, където бяха вчера, когато трябваше да лекувам твоите рани. — Тя въздъхна и извади медицинския комплект. Обърна се към Пайк: — Свали си ризата.
Флечър помогна на приятеля си да се съблече.
— Боли — оплака се раненият.
— Разбира се, че ще боли, нали си прострелян — тросна се Тери.
Сам се наведе над Пайк и избърса около раната с мокра кърпа.
— Можеше да те убият — отбеляза.
Пайк, изглежда, остана доволен от това заключение, защото се обърна към Флечър:
— Виждаш ли?
Флечър удари ранения леко по главата. Сам го бутна:
— Не се дръж като дете, Ким.
— Ким, иди да провериш колата — намеси се Тери. — Виж да не сте изцапали с кръв седалките.
Флечър се нацупи и излезе.
Сам почисти раната, махна няколко парченца олово с пинсети. Пораженията бяха повърхностни и кръвотечението бе спряно.
— Кой го направи? — попита тя Тери.
— Твоите приятели от Косово.
— Какво?
Сам погледна Макинли, но той се извърна, явно не искаше да се замесва.
— Албанците, които остави да се намърдат на територията ни — поясни Тери. — Онзи мръсник Поскович.
— Мислех, че сме се разбрали.
— Грешно мислиш, скъпа.
Тери отвори бутилка бира.
— Опитали са се да те убият?
— Не, любов моя, дойдоха да подпишем договор за сътрудничество.
Той отпи от бутилката и обърса уста.
— Сигурно си ги предизвикал с нещо — настоя Сам, докато мажеше рамото на Пайк с йод.
— Това не е детска градина — сопна се Тери.