— Като те гледам, точно това си мисля. — Сам затвори йода и кимна на Пайк. — Вземи два аспирина и не ме занимавайте повече. — Тя остави медицинския комплект на шкафа. — Отивам да спя.
— Идвам с теб — каза Тери и махна на Пайк. — Хайде, момчета, омитайте се.
Пайк си взе ризата и двамата с Макинли излязоха. Макинли не посмя да погледне Сам в очите.
Тери отиде в банята, съблече се и си пусна душ. Сам се показа на прозореца и изчака Пайк, Флечър и Макинли да си заминат. Когато се обърна, забеляза отражението си в огледалото. Изглеждаше напрегната и измъчена, с тъмни сенки под очите и бръчки около устата. Знаеше, че не е само от недоспиване. Тери смучеше жизнените й сокове. Беше я излъгал за Престън Сноу. Беше я излъгал за престъпните си дейности. Беше я използвал, за да се отърве от Рики Морисън. И кой знае още какво замисляше.
Тя отиде в банята. Тери си тананикаше под силната водна струя.
— Каза, че ще се отказваш.
— Стига си ми натяквала, скъпа.
— Това не е натякване. Искам да поговорим. Обеща, че ще се оттеглиш, не помниш ли? Или и ти развиваш преждевременно Алцхаймер. — Тя си даде сметка какво говори и замълча. Тери се обърна. — О, извинявай, Тери. Не исках да кажа точно това. Алцхаймер не е… — Тя изруга.
— Няма нищо, скъпа. Знам, че не си искала да ме обидиш.
— Просто…
Сам вдигна рамене. Не можеше да не мисли за Грейс.
— Знам. Забрави. Неволна грешка на езика. — Той се усмихна. — Няма ли да ми изтъркаш гърба?
Сам взе едно кисе и му го хвърли. Тери се усмихна и продължи да се къпе.
— Защо продължаваш още, Тери. Не може да е заради тръпката от постоянната опасност да те застрелят.
— Още не сме стъпили на крака, прахоснице.
— Тези фалшиви пари. Триста хиляди ли каза?
Тери спря водата. Сам му подаде кърпа.
— Имам дългове. Сега може да имаме пари, но положението ни не е никак стабилно.
— Тери, ти обеща. Даде ми дума.
Той уви кърпата около кръста си и взе друга, за да си изсуши косата.
— Какво ще кажеш за една последна сделка? Един голям удар.
Сам изцъка с език и излезе от банята. Тери я последва.
— Изслушай ме, Сам.
Тя седна на тоалетката, разреса косата си.
— Не мога да повярвам, че чувам това от устата ти.
Тери се настани на леглото.
— Помниш ли за сделката, която ни предложи Майки?
Тя го погледна в огледалото.
— На теб ти я предлага. Не на нас.
— Той познава някакъв човек, който може да осигури висококачествен хероин от Афганистан.
Сам размаха гневно четката за коса.
— Искаш да ме замесиш в контрабанда на хероин? За бога, не си ли извади вече поука. Този път нищо няма да може да те измъкне от затвора.
— Ако ни хванат.
— Пак това „ние“.
— Виж, скъпа, и на мен не ми се иска, но ако искаш да се откажа, трябва да направим някой голям удар. Да натрупаме достатъчно пари, за да живеем спокойно.
Сам го изгледа хладно и продължи да се реши.
— Какво? — попита Тери. — Какво означава този смразяващ поглед?
— Това си го обмислил много добре, нали? Не ти хрумва току-тъй.
Тери преметна кърпата през врата си.
— Може да се каже. Да.
Сам присви очи.
— Не Майки е дал идеята, нали? Използвал си го само за да ми пусне мухата.
Тери се направи на обиден, сякаш предположението й нямаше нищо общо с истината.
— Хайде, Сам. Ти първа ми спомена за идеята. Виж, с тази сделка ще започнем спокоен живот. Няма да се тревожим, че всеки момент на вратата ще се появи съдия-изпълнител.
— Тери…
— Точно тук грешат всички, не разбираш ли? Поддават се на алчността и продължават, докато късметът им изневери. Ние ще направим един удар и ще се откажем.
— Сделката с канабиса беше такъв удар и се провали.
— Имаше прекалено много маймуни, затова се получи така. Този път ще стане по-просто.
Сам поклати объркано глава. Тери не падаше по гръб.
— Хероинът е сериозна сделка, Тери. Нямаш нужда от мен.
— В сравнение с четири тона канабис?
Сам въздъхна. Той имаше право.
— Как ще го прекараме във Великобритания? — попита накрая тя.
Тери се усмихна и вдигна вежди, и Сам си даде сметка, че и тя се е изказала в множествено число. Хвърли четката си към него, но не се целеше добре и той лесно я отбягна.