— Имам план.
— Не съм се и съмнявала.
Тери продължи да се хили.
Сам приключи с ресането и влезе в леглото.
— Хайде тогава. Разказвай.
— Ще го вкараме по канала за вноса на алкохол — заобяснява той. — Микробусите обикновено идват от Кале, но този път първо ще минат през Испания. Монтьорите на Майки ще им сложат тайници и ще скрият стоката. След това ще отидат в Кале и ще ги натоварим с бутилки. Никой няма да ги спре, а ако го направят, най-много да конфискуват алкохола. Митничарите няма да търсят наркотици.
— Откъде ще вземем парите, за да платим хероина?
— Ще използваме наличните средства. Ще взема и малко от Кей, от клубовете. Ашър и Патерсън също може да се включат.
Тери хвърли кърпите върху един стол и се мушна под юргана.
— Всичко си обмислил, нали?
— Да, имам някои идеи.
Той я прегърна и я придърпа до себе си. Целуна я по врата.
— И после какво? — попита тя. — Внасяме стоката във Великобритания. Какво ще правим с нея. На улицата ли ще излезеш да я продаваш?
— Ще продам цялото количество наведнъж. Имам някои познати. Ще разпитам за купувач. Ще пробутаме всичкото на един път, Сам.
— Не знам, Тери.
Той я прегърна и я целуна.
— Всичко ще мине по вода, Сам. Имай ми доверие.
Сам го погледна. „Наистина ли? — помисли си. — Наистина ли мога да ти имам доверие?“
— Какво има пък сега? — попита той.
— Какво имаш предвид?
— Ами този поглед.
— Какъв поглед?
— Подозрителен.
Тери се усмихна и пак я целуна.
Тя се обърна на другата страна.
— И с това се приключва, нали? Една сделка, и край?
— Обещавам. Честна дума. Ще започна законен бизнес, може би ще взема някоя кръчма.
— Тери Грийн, кръчмарят?
— Ще видим. Да не избързваме.
Той опита да я целуне, но тя го отблъсна.
— Боли ме глава, Тери. Съжалявам.
Той се отдръпна.
Сам го целуна по бузата.
— Лека нощ.
Обърна му гръб и остана да лежи с отворени очи, заслушана в дишането му. Не, реши, не можеше да му има доверие. Прекалено много лъжи стояха между тях. Прекалено много лъжи и едно бебе в Бристол.
Ричард Ашър крачеше напред-назад около бюрото си.
— Да не си се побъркал? — попита.
Тери се усмихна от дивана.
— Предложението е много добро, Ричард. Веднъж в живота се случва.
— Ние сме професионалисти — каза Лорънс Патерсън, който стоеше до вратата и изглеждаше не по-малко разтревожен от Ашър.
— Аз да не съм аматьор? — възрази Тери.
Патерсън се приближи до бюрото.
— Под професионалисти имах предвид, че сме хора с почтени професии. Аз съм адвокат, Ричард е счетоводител. Ние само даваме съвети, не се месим в такива дела.
Тери се усмихна непринудено.
— Виж, това е уникална сделка. Твърда инвестиция. За седмица парите ти се връщат трикратно.
Ашър спря да се разхожда.
— Ама, Тери, това е контрабанда на наркотици, за бога. Хероин.
— Ричард, колко пари съм ти платил през последните десет години? Откъде мислиш, че идват? — Тери стана и посочи с пръст Патерсън. — И ти знаеш много добре откъде идват хонорарите ти. — Тери отиде зад бюрото на Ашър, настани се на кожения стол и вдигна крака. — Да говорим по същество. Това е последната ми сделка. С нея приключвам. Няма да има вече хонорари, няма да има комисиони. Дойната крава вече няма да я има. Давам ви шанс за последна тлъста печалба.
Патерсън и Ашър се спогледаха и Тери прецени, че почти ги е убедил.
— Колко? — попита Ашър.
— Колко имате?
Веднага щом видя Тери да излиза от сградата, Франк Уелч извади фотоапарата. Фокусира и снима. Тери се запъти към беемвето, Ким Флечър чакаше с работещ двигател.
Уелч мерна нещо да се движи отстрани и се обърна. До прозореца на джипа му стояха Стив Райзър и Роджър Пайк. Пайк му показа среден пръст и се ухили. След това двамата се затичаха към беемвето.
Пайк се качи отпред, а Райзър — отзад, при Тери. Беемвето потегли и Уелч го последва. Отзад се чу гърмеж и той натисна спирачки. Слезе от колата. В задната му гума се беше забила дъска с пирони.
Той изруга и погледна отминаващото беемве. Тери му помаха от задната седалка.