Тери мина през „Лапландия“, придружен от Пайк и Флечър. Клубът тънеше в полумрак, единствената светлина идваше от кабинета на Джордж Кей.
Астматикът седеше на бюрото си пред няколко купчини банкноти. Вдигна очи, когато чу Тери да влиза.
— Значи все пак ги намери — отбеляза Тери и кимна към парите.
— Мразя да ме заплашват, това мога да ти кажа.
Тери се настани на стола срещу Кей и вдигна крака на бюрото му. Пайк затвори вратата и застана с гръб към нея.
— Какво ще кажеш да ги разиграем на покер, а, Джордж — изсмя се Тери.
Пайк сви ръка като пистолет и насочи двата си пръста към Кей:
— Бум, бум!
Тримата мъже избухнаха в дружен смях.
— Не е забавно, Тери — изскимтя Кей. — Тук има триста бона. Мисля, че имам право да знам какво възнамеряваш да правиш с тях.
— Нали ти казах, Джордж, удар за милиони.
— Бих искал да знам нещо по-подробно. Имам право.
Тери кимна на Флечър.
— Преброй ги, Ким.
Флечър започна да брои парите.
Кей бръкна в чекмеджето си и извади инхалатора. Вдиша дълбоко от него.
— Да не си алергичен към парите, Джордж?
Кей остави апаратчето на бюрото, без да вдига ръка от него.
— За какво са ти парите?
Тери го изгледа хладно.
— Защо те интересува.
Кей си придаде изненадано изражение.
— Това са моите пари. Триста хиляди лири.
Тери свали крака от бюрото и се наведе напред.
— Парите са на клуба, нали? Аз притежавам половината от клуба. Освен това от години ме мамиш.
Кей се облегна назад и разпери ръце.
— Тери, Тери, Тери, не си честен.
Тери се изправи и се опря на бюрото.
— Джордж, Джордж, Джордж, не ми пука кое смяташ за честно и кое не.
Кей вдигна инхалатора с трепереща ръка и го лапна като биберон.
— Казват, че астмата се причинявала от стреса — отбеляза Тери.
Кей кимна.
— От дете я имам.
Тери се изправи и го погледна презрително.
— Дебел, грозен астматик. Сигурно детството ти не е било леко.
Кей го изгледа обидено, питаше се защо Тери се държи толкова враждебно.
Флечър приключи с броенето.
— Всичко е точно, Тери.
Той кимна и Флечър прибра парите в найлонова чанта.
— Радвам се, че не се опита да ме излъжеш, Джордж.
Кей го изгледа обидено.
— Тери…
Тери го прекъсна нетърпеливо.
— Знам, че си снасял информация на Ракел, Джордж.
Кей се стъписа. Изпусна инхалатора.
Тери се наведе и го стисна за китките, притисна ги върху бюрото.
— Знам, че си му казал за сделката с канабиса — продължи с равномерен глас той. — Знам, че си платил да ме убият в банята на затвора. Всичко знам.
Кей отвори беззвучно уста.
— Време е за разплата.
Кей опита да се освободи, но Тери беше твърде силен за него. Флечър пристъпи напред и хвана дебелака за косата. За негова най-голяма изненада тя остана в ръцете му. Флечър загледа перуката с отворена от почуда уста. Тери се ухили и пусна Кей. Пайк избухна в смях и Кей смутено закри плешивината си с ръце. Флечър размаха перуката над главата му. Кей започна да хихика нервно и четиримата мъже избухнаха в дружен смях.
Тери поклати глава.
— Хубав номер, Джордж.
Кимна на Пайк. Той се приближи и извади найлонов плик от джоба си. Надяна го на главата на Кей. Флечър хвана астматика за ръцете и му изсъска да стои мирно.
Пайк пристегна плика около врата му. Кей изцъкли очи, пликът започна да се надува и спада с всяко вдишване и издишване.
Тери погледна за последен път Кей:
— Сбогом, Джордж.
Той взе чантата с парите и излезе. Кей започна да се гърчи зад бюрото, но Тери не му обърна повече внимание.
Сам си наля мляко в кафето и пусна едно хапче подсладител. Подаде една чаша на Лора, която седеше до масата в кухнята по хавлия.
— Благодаря, мамо — каза тя.
Триша влезе в кухнята с ученическата си униформа и си наля портокалов сок от хладилника. Погледна презрително чашата кафе в ръцете на Сам и изсумтя:
— Сама си копаеш гроба, мамо. Кафето съкращава живота ти с години.
— Триша! — смъмри я Лора. — Дръж се прилично.
Сам се усмихна на малката си дъщеря.
— Честно казано, скъпа, надявам се да го изживея пълноценно.