Тя седна до Лора и въздъхна тежко.
Триша я погледна загрижено.
— Какво има, мамо?
Сам прокара пръсти през косата си.
— О, нищо. Малко съм уморена.
Триша постави ръка на рамото й.
— Да не е заради татко?
Сам се намръщи и я погледна.
— Кое те кара да мислиш така?
— Ами, първо, снощи го нямаше вкъщи.
— Беше по работа.
— Да, сигурно. — Триша седна и стисна ръката на майка си. — Мамо, пак започва старата история, не виждаш ли?
— Не можеш да знаеш какво прави, Триш.
— Досещам се. Къде е сега, мамо?
— Не каза. Сигурно по работа.
Лора и Триша се спогледаха.
— Я стига вие двете — смъмри ги Сам.
— Той те използва, мамо — продължи да настоява Триш. — Готвиш му, чистиш му, забавляваш го в леглото, но той те използва.
— Триша!
— Права е, мамо — намеси се Лора. — По цели нощи не се прибира вкъщи.
— Не е малък.
— Ами да не се държи като дете тогава — контрира Триша.
Вратата се отвори и трите вдигнаха очи. Беше Тери. Стоеше на вратата с усмивка на уста.
— Женска седянка, а?
— Говорим за вълка, а той — в кошарата — отбеляза Триша.
Допи си сока, взе си раницата и се измъкна покрай баща си.
— Здравей, Триш.
Тя изсумтя, но не отговори.
— Чао, Триш. — Тери седна до масата. — Май още ми се сърди.
Лора въздъхна и стана.
— Ще си пусна един душ.
— Да не ми се сърдиш и ти? — попита Тери.
— Още не се знае.
— Джонатан обажда ли се пак?
Лора поклати глава.
— Помисли ли върху предложението му? За развода?
— Не знам, татко. Просто искам да поговоря с него.
— Трябва да се срещнеш с Лорънс Патерсън. Да ти обясни положението. Разводите са заплетена работа, ако нямаш добър адвокат.
— Татко… — запротестира Лора.
— Искам само да кажа, че трябва да си защитаваш интересите.
— Да. Може би. — Лора поклати глава. — Просто съм объркана.
— Говори с Лорънс — повтори Тери.
Опита да вземе чашата на Сам, но тя го плесна през ръката.
— Знаеш къде е чайникът — каза.
Тери стана и си направи кафе; Лора се качи на горния етаж.
— Как мина? — попита Сам.
— Ашър и Патерсън са вътре с един милион. Изтеглиха от сметките на клиентите си, което не е много добре, но парите трябва да се осигурят спешно. Взех и триста хиляди от Кей.
Сам вдигна вежди.
— Измъкнал си триста бона от Джордж Кей? Това е все едно камък да пусне кръв.
— Нещо подобно.
Сам отпи глътка кафе.
— На кого ще продадеш стоката, след като я вкараме в страната?
Тери взе чашата си и седна до масата.
— На едни хора от Северен Лондон, с които Майки е работил преди няколко години. Шефът им се казва Джеф Донован. Навит е на сделката. Плащането ще стане при доставката. Той ще осигури средствата. Всичко ще мине по мед и масло, Сам.
Тя остави чашата си и избърса лице.
— Сигурен ли си, Тери?
— Това е единственият начин, скъпа. Или това, или продаваме и се преместваме в едностаен някъде по покрайнините. Не знам за теб, но аз няма да издържа такава мизерия.
— Да, но хероинът…
— Не мисли за него като за хероин. Това е обикновена стока. Купуваме я на континента и я продаваме на петорна цена тук. Също както с евтиния алкохол.
— Не е същото, Тери. Знаеш го.
— Защото е незаконно ли? Защото правителството е решило, че алкохолът е разрешен, а хероинът — не?
— Това е хероин, Тери.
— Все това повтаряш, скъпа. Никой не кара никого насила да става наркоман. Ние само задоволяваме търсенето. Хората взимат хероин доброволно, никой не ги кара насила. Същото като при теб с цигарите. Никой не заставя хората да пушат, но милиони го правят.
Сам посегна към кутията пред себе си, но спря. Изведнъж й се отщя да пуши.
Тери протегна ръка и потропа с пръст по кутията.
— Колко души умират от това, Сам? Десетки хиляди? Стотици хиляди? Децата постоянно те карат да ги откажеш. Това принуждава ли правителството да ги забрани? Не. Защо? Защото събира милиони от данъците. — Тери се облегна назад и се протегна. — Казвам ти, веднага щом измислят как да облагат канабиса и хероина, ще ги разрешат.
— Ами ако ни хванат, Тери?