— Мамо, това е страхотно. Къде ще те заведе?
— В Испания. Няколко дни на топло.
— Трябва да идете за по-дълго. За две седмици. С Триша ще се справим чудесно. Нали, Триша?
— Все ми е едно.
— Да не правите шумни купони — предупреди Сам.
— Надали — усмихна се Лора. — Кога тръгвате?
— Вдругиден.
— Аз ще ви закарам до летището — предложи Лора.
— Няма нужда. Ще ходим с кола.
— До Испания ли? — намръщи се Триша. — Ще пътувате цяла вечност.
— Така иска баща ви. Не мога да споря.
Макинли прибра парите в тайника на вратите на беемвето. Сам и Тери стояха зад колата и го наблюдаваха.
— Не е незаконно, нали? — осведоми се Сам. — Да изнасяш пари от страната. Миналия път като бях в Испания, носих доста в куфарчето си.
— Това са два милиона лири, Сам. На митницата ще им направи впечатление, ако ги забележат. Ще ни надушат. Ще отидем с колата и ще се върнем със самолет. Макинли ще върне беемвето, а наркотиците ще пристигнат с микробусите.
— Това ще е най-скъпото беемве в света — пошегува се тя, докато гледаше как Макинли пъха още пликове с пари в обшивката на вратите. Тя се усмихна лукаво. — Просто си помислих…
Тери вдигна вежди.
— Какво?
— Защо просто не отпътуваме? Да вземем парите и да се чупим. Два милиона лири. Ще живеем царски.
Тери я изгледа шокиран и тя се усмихна.
— Шегувам се, разбира се.
Тери поклати глава.
— Вързах се, Сам. Наистина прозвуча много убедително. — Той погледна ролекса си. — Хайде, Макинли, по-бързичко. Имаме среща с Флечър и останалите на ферибота.
— Почти съм готов.
Тери прегърна Сам.
— Добре ли си?
Сам кимна.
— Само съм малко нервна.
— Няма нужда да идваш. Ще се справя и сам.
— Мислиш ли, че ще те оставя сам с парите?
Тери я изгледа обидено.
— Какво искаш да кажеш?
Сам леко го потупа по бузата.
— Шегувам се. Не, за нищо на света няма да пропусна веселбата.
Франк Уелч присви очи и погледна през прозорчето на фотоапарата. Превъртя лентата и фокусира трите бели микробуса, пътуващи към ферибота. Шофьорите му бяха познати. Роджър Пайк. Ким Флечър. Стив Райзър. И тримата работеха за Тери Грийн. А след тях караше и самият кръстник. Тери Грийн. И до него на задната седалка се возеше жена му. Уелч не можеше да последва Грийн и хората му на ферибота. Не си носеше паспорта, а началник Едуардс му беше взел служебната карта. Можеше само да ги снима и да ги изчака да се върнат.
Той фокусира Макинли и му направи няколко снимки, след това фотографира регистрационния номер на беемвето.
Когато свали фотоапарата, забеляза голяма черно-бяла снимка, залепена на страничното стъкло. Уелч потрепна, после се взря удивено в снимката. На нея Роджър Пайк пъхаше дъска със стърчащи пирони под гумата на джипа му. Беше направена в деня, когато Грийн се срещна със счетоводителя си. Снимката беше много ясна, личеше самодоволното изражение на Пайк, виждаха се и пироните.
Снимката се махна от стъклото и зад нея се появи едър мъж с тъмен шлифер. Уелч смъкна прозореца.
— Нямаш представа какво са замислили, нали? — каза непознатият.
— Кой сте вие?
Непознатият отвори вратата и се качи до Уелч. Джипът бе тесен и Уелч изведнъж се почувства притиснат от туловището на дебелака.
— Колега ли сте? — попита Уелч.
Непознатият се държеше самоуверено като полицай или професионален престъпник, сякаш се смяташе за по-добър от останалите простосмъртни.
Непознатият хвърли някакъв плик в скута на Уелч. Детективът го отвори неохотно. Вътре имаше още негови снимки как следи Грийн.
— Аматьорска работа, трябва да се отбележи — изсумтя непознатият. — Всеки път, когато иска да остане незабелязан, те праща за зелен хайвер.
— Какво мога да направя сам? — оправда се Уелч.
Непознатият кимна към белите микробуси.
— Искаш ли да поговорим за това или не, бъдещ бивш главен инспектор Уелч?
Непознатият извади друга снимка от джоба си и му я подаде. Уелч я погледна, обхвана го силна възбуда. Беше черно-бяла, леко зърнеста. Тери Грийн се ръкуваше с известна личност. Джеф Донован, един от най-могъщите мафиоти в Северен Лондон.
— Причината, поради която Тери Грийн заминава с госпожата, Анди Макинли и останалите джуджета, е това, че замисля една от най-крупните хероинови сделки в историята. За десет милиона лири.