Уелч се намръщи.
— Откъде знаеш?
— Гледам на кафе. Откъде, по дяволите, мислиш, че знам? Имам информатор.
— Защо тогава не предупредиш сам Отдела за борба с наркотиците? Защо не обереш сам лаврите?
— Започвам да се питам как си станал главен инспектор.
Уелч се намръщи, изведнъж се сети и по лицето му се изписа усмивка.
— Ти си му задължен. Държи те изкъсо, а ти искаш да се изкопчиш.
Непознатият го изгледа сурово.
— Някои неща по-добре да не се казват на глас.
— Аз ще опандизя Грийн, а ти ще се откачиш — обяви гордо Уелч.
— Може би съм сбъркал адреса — каза непознатият и протегна ръка за снимките, но Уелч ги дръпна.
— Напротив.
— Добре тогава. Но ще действаме по моя план, иначе нищо няма да стане.
Уелч кимна.
— Добре.
— Първо, ще стоиш далеч от Грийн и хората му. Ако им се покажеш, ще ги уплашиш. Разбрахме ли се?
— Съгласен.
— Ще чакаш да ти дам сигнал и тогава го удряш като гръм от ясно небе.
Уелч погледна снимката на Грийн с Донован. Ако успее да хване двамата най-големи лондонски мафиоти на местопрестъплението, повишението не му мърдаше.
— Кой си ти? — попита.
Непознатият го потупа по рамото с огромната си ръка:
— Наричай ме Блаки.
Началник Едуардс натопи една бисквита в чая си и отново загледа формулярите за допълнително изработени часове върху бюрото си. Вратата му се отвори с трясък и той подскочи. Бисквитата се счупи на две и мократа половина изчезна в чашата.
На прага се появи Франк Уелч с изчервени бузи и очи, широко отворени като на дете, което очаква коледен подарък. Зад него надничаше секретарката на Едуардс.
— Извинявайте, сър — заоправдава се тя. — Казах му, че сте зает.
Едуардс й махна пренебрежително и отмести чашата и чинийката.
— Точно кой параграф от наредбата за временно отстраняване от работа не си разбрал, Франк.
Уелч затвори вратата и се приближи до бюрото на шефа си.
— Параграфът, в който Тери Грийн урежда хероинова сделка за десет милиона долара — отвърна той и тръсна няколко снимки на бюрото.
— Това снимки от ваканцията ти ли са, Франк?
Едуардс прехвърли снимките. На тях се виждаха беемве и три микробуса, пътуващи към ферибота за Европа.
— Във вратите на беемвето са скрити два милиона лири — обясни Уелч. — Грийн ще купи хероин от Испания. За продажна цена от десет милиона. Ще прекара стоката с микробусите през Франция.
Едуардс вдигна очи и се намръщи.
— Кой ти каза?
— Имам вътрешен човек.
Едуардс продължи да преглежда снимките. Видя тази на Грийн с Донован и вдигна вежди.
— Джеф Донован, местният кръстник?
Уелч кимна енергично:
— Същият. Грийн се е споразумял да му продаде хероина.
Едуардс погледна следващата снимка. Онази, на която Пайк пукаше гумите на Уелч. Началникът се намръщи. Уелч забеляза какво гледа и бързо прибра всички снимки от бюрото.
— Временно си отстранен от работа, Франк.
— Ами върнете ме тогава. — Уелч размаха снимките. — Това е голям удар, но без мен нищо не можете да направите.
Едуардс се замисли, после посегна към телефона.
— Ще видя какво мога да направя.
Уелч се ухили доволно.
Макинли спря беемвето пред вилата на Майки Фокс. Тери кимна одобрително.
— Хубаво местенце. Бих живял в такова имение. Ти какво мислиш, Сам? Какво ще кажеш да се преместим в Марбела? Със сигурност ще бъдем сред приятели.
— Докато не ги екстрадират — добави Сам.
Тя слезе и се запъти към главния вход, където Фокс я чакаше с отворени обятия.
— Сам, ставаш вече редовен посетител — отбеляза гръмогласно той и я стисна в прегръдките си.
— Така излиза, Майки — едва успя да отговори тя.
Той я пусна и подаде ръка на Тери, след това опипа корема му.
— Загладил си косъма, синко.
— Какво да кажа? Сам готви.
Тери постави ръка около кръста на Фокс и двамата влязоха. Макинли и Сам ги последваха.
— Оскар ще ти хареса — отбеляза Фокс. — Чудесен човек за руснак.
Оскар, огромен мъж с вид на мечка и посивяла коса, вързана на опашка, стоеше до скарата при басейна и обръщаше дебели пържоли с голяма вилица. Беше гол до кръста и по гърдите му личаха белези от порезни рани, а на корема — от куршум. Потеше се обилно и когато Тери и Фокс се появиха, избърса чело с ръка.