Две млади испанчета плуваха в басейна, друго лежеше голо на шезлонг.
— Малко бохемски го даваш, а, Майки? — отбеляза Тери.
Фокс се засмя и го удари приятелски по гърба.
— Оскар, това е Тери!
— Носиш ли парите? — изкрещя руснакът.
— Не си пада по общите приказки, а? — обърна се Тери към Фокс. Кимна на Оскар и извика на свой ред: — Кога ще получим стоката?
— Когато получа парите!
— Това заприлича на разговор между глухи — измърмори Тери.
— О, напротив — засмя се Фокс.
— Продължавай да се подиграваш и ще се намериш в басейна при нежните си момченца.
— Точно това смятам да направя.
Оскар се приближи с вилица в ръка и се здрависа с Тери.
— Обичаш ли пържоли? — попита.
— Обожавам.
— Сега ги пека.
— Да, ще останете ли да хапнете? — попита Фокс.
Тери кимна към Сам, която стоеше на терасата до Макинли с ръка над очите.
— Благодаря, Майки, но искам да изведа Сам на вечеря.
— Добра идея. Къде са микробусите?
— Отидоха направо в сервиза. Тази нощ можете да ги подготвите.
— Дадено.
— А парите ми? — поинтересува се Оскар.
— Макинли ще ти ги даде веднага. — Тери посочи скарата, от която се вдигаше гъст дим. — Пържолите май загоряха.
— Обичам ги препечени — обясни Оскар; усмихна се, за да покаже почернелите си зъби.
Сервитьорка с катраненочерна коса и фигура на фотомодел отвори бутилка „Дом Периньон“ и напълни две чаши. Тери я изчака да се отдалечи и вдигна своята чаша към Сам.
— За нас.
Тя се усмихна и двамата се чукнаха. Ресторантът се намираше на едно възвишение с великолепен изглед към морето. Върху масите имаше снежнобели покривки, по един сребърен свещник и кристална ваза с роза. Сам се огледа, за да се наслади на атмосферата. На повечето маси седяха любовни двойки, шепнеха и се държаха за ръце.
— Прекрасно е — възкликна тя.
— Да, Майки твърди, че и храната е добра.
Сам отпи глътка шампанско.
— Хубаво е човек да си почине малко от децата.
— Вече надали можем да ги наречем деца. Лора и Джейми напуснаха родното гнездо, а и Триша скоро ще отиде в университета.
Сам въздъхна.
— Кога отлетяха всичките тези години, Тери?
— О, я не се вайкай. Имали сме много щастливи моменти.
Тя се усмихна.
— Да, имали сме.
Един келнер донесе основното ястие. Сам си беше поръчала морски деликатеси, а Тери — агнешки котлети.
— И така, кога смяташ да се пенсионираш? — попита Сам.
— Млад съм още за пенсиониране. — Тери започна да реже една от пържолите. — Още няколко години ми остават, докато получа безплатна карта за транспорта.
Сам остави ножа и вилицата си.
Тери усети опасността да започнат нов спор и вдигна ръце, за да я успокои:
— Приключвам с тъмните сделки, скъпа. Започвам на чисто, обещавам.
— Колко чисто? Какво ще правиш с клубовете например?
Тери присви очи.
— Клубовете са проблем. Кей ми продаде своя дял.
— Какво?
— Искаше да се оттегли. Взех ги за жълти стотинки.
Сам го погледна подозрително.
— Хайде, Сам, пробвай тая риба.
— Мисля, че последния път Кей искаше да купи твоя дял.
— Хората се променят.
Сам го изгледа подозрително.
— Нима?
Лора почука на вратата на спалнята.
— Да? — отвърна Триша.
Лора отвори вратата.
— Какао?
— Да, благодаря.
Триша лежеше по корем и прелистваше съдържанието на някаква пластмасова папка.
Лора носеше две чаши горещо какао. Остави едната на пода до Триша и седна на леглото. Посегна към папката.
— Какво е това?
Вътре имаше изрезки от вестници, всичките — за баща им.
— Как ти изглежда? — попита Триша, обърна се с лице към тавана.
— Събирала си всичко това?
— Няма значение. — Триша отметна един кичур от лицето на сестра си. — Плакала ли си?
— Малко.