— Заради Джонатан, нали?
Лора въздъхна.
— Това внезапно заминаване за Канада просто няма логика. Никога преди не е споменавал за Торонто. Мисля, че татко го е изгонил.
Триша взе папката и прелисти съдържанието й.
— Кога разбра за пръв път с какво се занимава татко?
Лора вдигна рамене.
— Де да знам? Вкъщи винаги са се мотали разни подозрителни типове. И татко все излизаше по никое време и не се връщаше с часове.
— Мама нищо не е казвала, нали?
— Вероятно не е искала да го приеме. Аз разбрах за наркотиците едва когато излезе по жълтата преса. Дойде ми много изненадващо. А Джонатан направо побесня. — Лора отпи глътка какао. — Никак не му харесваше.
— Удрял ли те е? — попита Триша. — Джонатан те биеше, нали?
Лора не отговори, но се намръщи.
— Правил го е, нали? Мръсник. Затова беше в болницата, нали? Този мръсник те е биел. Господи. Татко трябваше да го убие.
— Триша!
— Дано татко да го е изгонил. Можеше да те убие, Лора.
— Не беше толкова сериозно, Триш. Нараних се, защото паднах върху масичката.
— Никога няма да позволя на мъж да ме удари. Никога.
— Лесно е да се каже.
Лора погледна снимката на баща си в „Ивнинг Стандарт“ под водещото заглавие „ЛОНДОНСКИЯТ КРАЛ НА ДРОГАТА?“ и се усмихна.
— Странно — отбеляза. — Джонатан е израснал в порядъчно семейство, завършил е добро училище, после Оксфорд. След това направо е започнал в Ситито. Въпреки всичко обаче беше грубиян. — Тя посочи снимката в „Стандарт“. — Татко пък след всичко, което е преживял, въпреки всичко, което върши, все още си остава мека душа. Никога не е закачил с пръст някого от нас.
— Понякога е крещял и е тропал с крака — засмя се Триша.
— Да. Не че не сме му давали повод.
Двете се засмяха.
— Е, сигурно не е лош човек — съгласи се Триша.
— Да, страшно обича мама.
— Той я напусна — възрази Триша.
— Тя го изхвърли. Това не означава, че не се обичат.
— Така ли мислиш?
Лора разроши косата на сестра си.
— Изпий си какаото.
Сам и Тери вървяха хванати за ръце през площада; над тях светеше пълната луна. Нощта беше топла и Тери носеше сакото си през рамо. От градините в покрайнините на селцето се носеше аромат на портокали.
Тери вдигна ръцете на Сам към устните си и ги целуна нежно.
— Добре ли си? — попита.
Сам кимна.
— Благодаря ти.
— За какво?
— За вечерята. За това, че ме взе.
Покрай тях минаха момче и момиче, хванати за ръце. Момичето имаше дълга руса коса и се смееше, опряло глава на рамото на приятеля си. Момчето бе с черна къдрава коса, носеше дънки и галеше ръката на любимата си. Сам се усмихна. Момичето надали бе много по-голямо от Триша. Тя се притисна до Тери.
— Почти като в добрите стари времена, нали? Вечеря, шампанско, разходка на лунна светлина…
— … и легло — допълни Тери.
Тя го ощипа леко и се засмя.
— Все за едно мислиш, Тери Грийн.
Пред тях се издигаше красива каменна църква с квадратна кула.
— Гледай — възкликна Сам. — Сигурно е на няколко века. Искаш ли да влезем?
— В църква? — направи се на изненадан Тери. — Сега кой за какво си мисли?
— Исках само да я разгледаме.
Тери се усмихна.
— Да, знам. Хайде тогава.
Те влязоха. В църквата цареше хлад и тишина, имаше висок сводест таван и боядисани в розово стени. Дъбовите скамейки бяха излъскани до блясък от безброй поколения вярващи. Двамата се запътиха хванати за ръце към олтара.
Сам погледна Тери. Той се усмихна и очите му заблестяха.
— Просто се сетих за сватбата ни — каза тя.
Тери кимна.
— И аз за това си мислех. Връщаш се към старите спомени.
— Ядохме варена сьомга, нали? Сьомга със спаначен сос.
Тери се намръщи.
— Откъде пък ти хрумна?
Сам въздъхна.
— Каза ми го Грейс. Последния път, когато я видях.
Тери я прегърна.
— Тя ми липсва.
— Да. И на мен. — Сам стисна леко ръката му. — Искам да запаля свещ.
Тери я пусна и тя отиде при една масичка с двайсетина горящи свещи пред една икона на Богородица. Взе нова свещ и я запали, след това затвори очи и постоя почти цяла минута неподвижно.
След това отвори очи и се усмихна.