— Сам, опитвам се да ти разкажа какво стана.
— Наистина ли, Тери? Нима? Или искаш да се изкараш като добър самарянин.
— Тръгнах да излизам, Сам. Исках да извикам линейка.
— И какво стана тогава?
— Той имал друг пистолет. Когато излизах, той се появи зад мен. Извади отнякъде другия пистолет и стреля. Едва не ми отнесе главата. — Тери вдигна палец и показалец, за да покаже на колко му се е разминало. — На толкова ми мина куршумът, Сам. — Той опря лакти в коленете си и се наведе напред. — Още държах другия пистолет. Застрелях го. Беше неволна реакция, Сам, изобщо не съм се замислял, не знаех какво върша. Той стреля по мен и аз се обърнах и стрелях по него.
— В главата?
— Не съм се целил, Сам. Не съм искал да го убивам. Просто исках да го сплаша. Повярвай ми, беше самозащита.
Тери се облегна назад и зачака Сам да заговори. Старицата и задната част на църквата изпъшка и се изправи. Прекръсти се и излезе.
— Защо ми го разказваш едва сега, Тери?
— За да нямаме вече никакви тайни. За да отворя нова страница. За да започнем на чисто. — Той се изправи и я погледна в очите. — Вече съм друг човек, Сам. Честен кръст.
Той посегна към ръката й и тя този път не се дръпна. Загледаха мълчаливо олтара.
Тери се вмъкна в микробуса и огледа тайника, монтиран от механиците на пода. Беше широк около метър, метър и половина на дължина и десетина сантиметра дълбок. Тери кимна одобрително:
— Добра работа, Майки.
Майки Фокс стоеше зад микробуса с бутилка „Сан Мигел“ в ръка.
— Да, момчетата си ги бива. Иначе подковаваха коне за коридата.
Тери слезе от микробуса. Вече бе прегледал другите два, а Оскар наблюдаваше Флечър, Райзър и Пайк, които пълнеха тайниците с увити в найлон пакети. Сам гледаше отстрани, Макинли стоеше до нея с ръце отзад.
— Сигурен ли си, че ще стане, Тери? — попита Фокс. — Да ги прекараш ей така през митницата?
— Няма аз да ги прекарам. Със Сам се връщаме със самолет днес следобед. Ким и момчетата ще върнат микробусите.
— Явно са големи смелчаци.
— Ами. Планът просто няма къде да се провали. Те ще натоварят евтин алкохол в Кале и ще качат микробусите на ферибота. Митничарите дори няма да ги погледнат. На ден през тях минават хиляди контрабандисти на алкохол. Пък дори да ги спрат, най-много да конфискуват алкохола. Няма да търсят наркотици.
Фокс погледна Сам и тя се усмихна и вдигна рамене.
— Съпругът ми ме уверява, че всичко ще е наред.
Сам и Тери пристигнаха на Хийтроу рано вечерта. Макинли ги беше закарал на летището в Малага с беемвето, преди да потегли по дългия път за Лондон. Те излязоха от терминала и се наредиха за такси.
— Нервен ли си? — попита Сам, когато се настаниха на задната седалка на една кола.
— Нищо ми няма. От години внасям алкохол и досега никой не е решил да претърси микробусите.
— Аз едва се сдържам. Имам чувството, че всеки, който ме погледне, знае в какво участвам. Едва не припаднах, когато ми проверяваха паспорта.
Тери я хвана за ръката.
— Скоро всичко ще свърши. Ще започнем спокоен живот.
— Надявам се.
Когато таксито ги остави пред къщата, Тери прегърна Сам.
— Мога ли да взема на заем сааба? — прошепна.
Сам го отблъсна.
— Тери, току-що пристигаме.
— Имам работа, любов моя.
— Триша и Лора ще искат да те видят.
— Знам, но преди това трябва да се погрижа за едно нещо.
— Какво?
— Една работа.
— Каква работа, Тери?
— По-добре да не знаеш, скъпа.
— Мислех, че сме съдружници в престъпленията.
Тери се изсмя. Пусна я и протегна ръка.
— Хайде, дай ключовете.
Сам въздъхна отчаяно и му ги подаде. Тери я целуна по бузата и отиде при сааба.
Сам влезе в къщата.
— Аз съм — извика.
— В кухнята сме! — отвърна й Лора.
Триша и Лора ядяха спагети.
— Как мина вторият меден месец? — поинтересува се Лора.
Сам се усмихна.
— Не толкова щуро като първия.
— Къде е татко? — поинтересува се Триша.
— По работа.
Триша се намуси.
— Има ли спагети и за мен? — попита Сам.
— Разбира се — отвърна Лора и побърза да й сипе.
Сам отпи от млякото на Триша.
— Какво ще кажете да се преместим да живеем в Испания?