— Какво? — Триша едва не изпусна вилицата си.
Лора се обърна изненадано:
— Мамо?
— Просто ми хрумна такава идея.
— Мислех, че ненавиждаш Испания — отбеляза Лора.
— Не самата страна. Само приятелите на баща ви, които постоянно срещаме там. А те са с малко… странни вкусове.
— Меко казано — съгласи се Лора; напълни една чиния със спагети и ги заля с доматен сос с гъби.
— Реших обаче, че не е зле да си осигурим малко разнообразие. Да се махнем от тези мъгли и студове.
— Ами училището? — попита Триша.
— И в Испания имат училища. Английски.
Лора постави чинията със спагетите пред Сам и й подаде вилица.
— Откога го планираш? — попита.
— Нищо не съм планирала. Просто ми хрумна. Тук нищо не ни задържа, нали? След като Грейс вече я няма.
— И Джонатан се разкара от живота ми, това ли имаш предвид? Вече съм самостоятелна и мога спокойно да замина.
Сам потупа Лора по ръката.
— Просто реших, че не е зле да идем малко на слънце. Не търси скрит смисъл навсякъде.
— Той иска да отиде там, нали? — изсумтя Триша. — Татко бяга на Коста дел Кримен и ние трябва да отидем с него. — Тя удари с вилица по масата. — Боже господи.
— Имах предвид само ние трите — обясни търпеливо Сам. — Слагаме ново начало.
— Без татко? — Триша се намръщи и се наведе напред. — Напускаш ли го, мамо?
Сам поклати глава.
— С вас човек не може да излезе на глава. Просто предложих да си направим малка ваканция. Добре, все едно че не съм казвала нищо.
— Аз нямам нищо против — побърза да я успокои Лора. — Да лежа по цял ден на плажа. Да, защо не?
Триша кимна.
— И аз съм навита.
— Ами Джейми? — попита Лора.
— Ще говоря с него. Той има изпити, но може да идва през ваканцията при нас.
— Сигурна ли си, мамо? — попита Триша.
Сам кимна.
— О, да. Повече от всякога.
Франк Уелч отвори очи и протегна ръка към телефона.
— Аз съм — обади се мъжки глас.
— Кой? — попита сънливо Уелч.
— Я се стегни бе, Ракел — сопна се Блаки.
Уелч седна в леглото и присви очи, за да фокусира часовника.
— Четири часа сутринта е — изропта.
— Спи, ако искаш. Щом не щеш да се заемеш, ще си потърся някой друг.
— Не! Чакай. Всичко е наред. Ще се заема. Какво става?
Блаки запази мълчание няколко секунди и Уелч си помнени, че връзката е прекъснала, но накрая събеседникът му се изкашля.
— Микробусите пристигнаха във Великобритания — обясни. — Реших, че трябва да те уведомя.
— Ами Грийн?
— Върнаха се още снощи. И двамата. Със самолет.
— Защо, по дяволите, не ми каза, че са дошли?
— Защото не искам да ги изплашиш. Имат няколко микробуса и информаторът ми не знае в кой е хероинът. Знае обаче къде ще стане размяната на стоката вдругиден.
— Къде?
Сърцето на Уелч затуптя силно. Той бързо взе бележник и химикалка.
— Информаторът ще ми каже, когато стане сигурно. Като ми се обади, ще те уведомя. Дотогава мирувай.
Връзката прекъсна. Уелч остана седнал, с телефон в скута. Още един ден, и Тери Грийн щеше да е негов. И Саманта. Нямаше търпение да го дочака.
Тери крачеше напред-назад из хола, когато мобифонът му иззвъня. Беше Макинли.
— По дяволите, Макинли, вече си мислех, че си се загубил.
Сам се показа от кухнята и Тери вдигна палец в знак, че всичко е наред.
— Всички сме тук, Тери — каза Макинли.
— Всичко наред ли мина през митницата?
— Дори не ни погледнаха.
Тери отново погледна Сам и вдигна палец.
— Анди, ти си гениален. Къде се намираш сега?
— Във фабриката.
— Страхотно. Провери дали всичко работи. Аз ще се обадя на Донован, за да уредя срещата. Чакай там.
Тери затвори. Приближи се до Сам, вдигна я и я завъртя във въздуха.
— Всичко е наред, любов моя. Минахме безпрепятствено.
— Всичко ще е наред, когато получим парите. Хайде, пусни ме на земята.
— Глезла.
Остави я на пода и я целуна, тя обгърна врата му с ръце.
— Към леглото — нареди и я побутна към вратата.
— Какво те възбуждат тези пари? Всеки път, когато получиш някакви, искаш да правим секс.