— Добре, момчета, време е! — извика Тери на Флечър и хората му. Те оставиха картите и побързаха да се присъединят към него. Тери смигна на Сам: — Скоро всичко ще свърши, скъпа.
Тя се усмихна и погледна часовника си.
Макинли въведе широкоплещест мъж с черно кожено яке. Зад тях влязоха четирима яки типове с надути чанти.
Мъжът до Макинли кимна на Тери:
— Как е, Тери?
— Все по-добре става, Джеф.
Джеф Донован бе малко под метър и осемдесет, с къса коса и добре оформена къса брада. Той забеляза детектора за метални предмети и се намръщи:
— Какво, по дяволите, е това?
Тери се усмихна любезно.
— За всеки случай. Нали нямаш нищо против?
Погледът на Донован стана по-суров, усмивката му се стопи.
— Какво ще кажеш ти и хората ти да минете първи през него?
Тери вдигна рамене.
— Защо не?
Махна на Флечър и останалите и посочи детектора. Те минаха под него един по един. Макинли ги последва. Детекторът изпиука и Донован и хората му настръхнаха.
Макинли се намръщи и зарови из джобовете си. Намръщи се и поклати озадачено глава. След това бръкна в джоба на панталона си и извади шепа дребни монети. Усмихна се смутено.
— Снощи залагах на игрален автомат. Имах късмет.
Остави монетите на масата и пак мина под детектора. Този път той не изпиука.
— Доволен ли си? — попита Тери.
Донован се усмихна и махна на Тери и Сам да минат под детектора. Сам въздъхна. Извади мобилния телефон и ключовете от чантичката си и ги остави на масата, преди да мине под детектора. Тери я последва.
— Добре ли е сега? — попита той Донован.
Донован се усмихна.
— Сега съм много по-щастлив. — Той бръкна под шлифера си. — Сега е моментът да извадя автомата и да офейкам с дрогата и парите. — Той погледна хората си. — Нали, момчета?
Тери настръхна, а Флечър и хората му се заоглеждаха тревожно.
Донован се ухили, извади ръката си празна. Сви пръстите под формата на пистолет и ги насочи към Тери.
— Пипнах ли те?
Флечър и хората му се засмяха нервно. Донован махна на четиримата мъже с чантите към детектора и мина след тях. Ухили се, приближи се до Тери и го прегърна.
Тери се обърна към Сам:
— Сам, запознай се с Джеф Донован, най-долното копеле от северната страна на Темза.
Донован се усмихна и протегна ръка. Сам я пое.
— Вторият по гадост — поясни той. — Жена ми ме превъзхожда. Само не й го казвайте. Радвам се да се запознаем, Сам. — Той огледа фабриката. — Та къде сега е стоката?
— В микробусите.
— Да приключваме тогава и да си ходим по домовете.
Джипът изсвири с гуми, закова на сантиметри от бронята на полицейския микробус отпред.
— По-полека — предупреди Уелч. — Искам да стигна цял.
Лапна две ментови бонбончета.
— Извинявай, шефе — смотолеви сержант Кларк и смени на по-ниска скорост.
Уелч държеше план на града в скута си и оглеждаше улиците, покрай които минаваха. До указаното от Блаки място им оставаха не повече от десет минути.
Инспектор Симсън седеше отзад и нервно барабанеше по вратата.
Зад тях се движеше син микробус на полицейския отряд за бързо реагиране, а зад него — още шест коли с детективи и хора от Отдела за борба с наркотиците и два микробуса с униформени. Следваха ги и две коли с обучени кучета. Уелч искаше да включат и хеликоптер, но Едуардс отказа по финансови причини. Въпреки това сега разполагаха с предостатъчно хора, за да заловят Тери Грийн.
Сърцето на Уелч биеше лудо; изгаряше от нетърпение да тикне Тери Грийн зад решетките, където му беше мястото. И всички лаври щеше да обере само той. Блаки със сигурност щеше да предпочете да не се замесва. Цялата слава оставаше за Уелч и той бе решен да се възползва пълноценно.
Гореше от нетърпение да види изражението на Грийн, когато му слага белезници. Също на Джеф Донован. И на Саманта Грийн. Уелч се подсмихна. Това чакаше с най-голямо нетърпение. Да погледне Саманта Грийн в очите и да й съобщи, че е арестувана. Очакването бе почти мъчително и Уелч почувства, че се възбужда. Той се изчерви от неудобство и се разкрачи, за да оправи панталона си. Даде си сметка, че Кларк го гледа озадачено. Уелч изръмжа и посочи напред.
— Не съм казвал да се влачиш като костенурка.