Флечър постави една пачка банкноти в машината за автоматично броене и тя забръмча. Пайк записа цифрите от електронното екранче, а Райзър прибра преброените пари в едно от няколкото куфарчета. Сам и Тери ги наблюдаваха.
— Не съм мислила, че десет милиона лири заемат толкова много място — призна тя.
Тери я прегърна с една ръка.
— Това ще ни осигури спокоен живот до края на дните ни, скъпа.
Сам кимна.
— Дано да е така, Тери, защото нямам намерение да преживявам подобно нещо отново.
Макинли стоеше облегнат на беемвето с кръстосани крака и наблюдаваше как Донован и горилите му разтоварват хероина от микробусите.
Тери стисна рамото на Сам.
— Всичко това те възбужда, нали? Хайде, признай си.
— Не съм сигурна, че „възбуждане“ е вярната дума. По-скоро съм уплашена до смърт.
— Е, така поне знаеш, че си жива. Наистина жива. Както след като изригнал Везувий.
Сам се намръщи.
— За какво говориш?
— Везувий. Вулканът. След като изригнал, всички оцелели започнали да се любят.
— Ти все си мислиш за секс. Рано или късно все натам те избива.
Той се ухили.
— Исках да кажа, че след като мине опасността, човек трябва да отпразнува това, че е останал жив.
Сам поклати глава и вдигна заканително пръст.
— Това да не е заобиколният начин да ми кажеш, че искаш да спиш с мен?
Тери се изсмя.
— Може би по-късно.
Тя също се засмя.
— Може би.
Донован бе извадил по един пакет от всеки микробус и ги беше оставил на масата. Проби дупка във всеки и провери хероина със специални химикали.
— Да не би на стари години да си станал подозрителен? — подвикна му Тери.
— Просто проверявам.
Сам погледна часовника си.
— Не се безпокой, скъпа — успокои я Тери. — Скоро свършваме.
Кларк спря до микробуса на въоръжения отряд. Полицаите излизаха един по един и проверяваха оръжието си. Двама униформени наблюдаваха фабриката с бинокли.
Прозорците на долния етаж бяха заковани и над товарния вход имаше табелка „Продава се“.
— Имаме план от агенцията за недвижими имоти — обяви командирът на въоръжения отряд, висок жилав мъж с прошарена коса.
Не си направи труда да се представи по име и Уелч остана с впечатлението, че е сърдит, защото не са го оставили да командва цялата операция. Уелч обаче нямаше намерение да отстъпи. Това бе негова операция. Неговата слава. Въоръжените полицаи бяха само работна ръка.
Уелч поклати глава.
— Няма време. Влизаме веднага щом пристигне ланд-ровърът.
— За къде да бързаме? — възрази командирът на отряда, докато наместваше бронираната си жилетка. — Няма къде да бягат.
Ноздрите на Уелч се разшириха.
— Тук аз командвам — тросна се той. — Аз решавам какво ще се прави.
Командирът присви очи, но замълча. Кимна и отиде да разговаря с хората си.
— Готово ли е, шефе? — попита Симсън и подаде на Уелч пакет дъвки.
Уелч поклати глава. Още не беше изсмукал бонбоните си.
— Къде е ланд-ровърът? — попита.
Симсън посочи към главната улица.
— Идва.
— Щом пристигне, влизаме. Разбиваме вратата и нахлуваме заедно.
— По дяволите, шефе. Ако започнат да стрелят, ще стане кървава баня.
Уелч му намигна.
— Не казвай на никого, Дъг, но информаторът ме осведоми, че не са въоръжени. Тук е демилитаризирана зона.
По гърба му се стичаше пот; изпитваше непреодолимо желание да се почеше, но знаеше, че така ще се издаде. Той лежеше зад няколко варела, придържаше автомата си с две ръце, но внимаваше да държи пръста си далеч от спусъка. Бяха му дадени ясни нареждания. Да наблюдава сградата, докато започне нападението. Едва тогава трябваше да действа. Засега обаче щеше само да гледа. И да чака.
Целите явно не бяха въоръжени. Всички минаха през детектора за метални предмети, но това не означаваше, че не са скрили оръжията си някъде наблизо. Повечето лица му бяха познати. Тери Грийн. Анди Макинли. Джеф Донован. И жената. Саманта Грийн. Цяла сутрин бе разглеждал снимките им, докато го инструктираха. Много важно беше да не сбърка. Лошо му се пишеше, ако сгреши.
Носеше черна плетена маска с дупки за устата и очите и черен гащеризон. Черното е най-подходящият цвят в такива случаи. Всява страх. Хората са по-склонни да се подчиняват на нападател с черни дрехи. Нацистите са го знаели. Също хората от САС. Черното внушава страх и подчинение. Също и маските. Маската бе подгизнала от пот и от вълната кожата го сърбеше. Искаше му се да погледне часовника си, но знаеше, че трябва да ограничи движенията си до минимум. Той напрегна слух да чуе какво си говорят.