— Съжалявам, любов моя. Наистина.
Един набит надзирател се приближи.
— Сядай, Грийн.
Тери се подчини и Сам седна срещу него.
— Ти ме напусна, Тери — заговори тихо.
Масите в залата за свиждане бяха толкова близо една до друга, че беше трудно човек да не подслуша разговорите на съседите. Млада жена с бебе в ръце плачеше, съпругът й се опитваше да я успокои; друг затворник обвиняваше жена си, че никога я нямало, когато се обаждал вкъщи; един възрастен мъж се осведомяваше за пощенските си гълъби.
— Нямаш право да ми причиняваш това, Тери. Трябваше да ми кажеш по-рано. Да го обсъдим.
Тери се облегна назад на оранжевия пластмасов стол и я погледна с бледосините си очи. Започна да изброява на пръсти:
— Първо, не аз те напуснах, а ти ме изхвърли. Второ, не съм предвиждал да се стигне чак дотук. Никой нормален съд нямаше да ме осъди. Нямам мотив, не са намерили оръжието на убийството и свидетелят им е отрепка. Това дело дори не би трябвало да се гледа. Нямаше да съм тук, ако не беше Ракел. Този мръсник Уелч ме дебне от години. — Тери постави ръце на масата и се наведе напред. — Сам, любов моя, ако дори за минута бях предположил, че ще се стигне до това, щях да си опека много по-добре работата.
Сам присви очи:
— Аз съм резервният вариант при внезапен провал, така ли? Начукай си го, Тери Грийн.
Тери се усмихна и вдигна вежди:
— С тази уста ли целуваш децата?
Сам се изправи рязко. Останалите в залата обърнаха глави към нея, но тя бе прекалено ядосана, за да й пука.
— Оттук няма да се измъкнеш с тъпи шегички — закрещя тя, размахвайки пръст пред лицето му. — Няма да стане. Няма да се вържа. Не ме е грижа дори да изгниеш тук.
Хвърли му последен гневен поглед и излезе демонстративно.
Тери я изпрати с поглед, поклати бавно глава. Чу леко подхилкване и се обърна. Главен надзирател Ригс се забавляваше.
— Малък семеен скандал, а, Грийн? Нищо, като излезеш след трийсет години, вече ще й е минало.
— Как е рибата, Сам?
Уоруик Лок я погледна от другата страна на масата с усмивка на рекламен агент.
— Добра е, Уоруик. Просто не съм гладна.
Тя отпи глътка бяло вино. Идеята да дойдат на вечеря бе на Лок — избра скъп ресторант за морска храна в Кенсингтън, недалеч от кантората му. Заведението беше пълно с телевизионни журналисти и бъдещи звезди, а всички от персонала говореха или с австралийски, или с южноафрикански акцент и се представяха на малко име, преди да поднесат специалитетите. Сам си беше поръчала морски език, сервираха й го жилав като подметка. Зеленчуците от гарнитурата бяха полусурови, а виното изобщо не беше изстудено, както се полага.
Лок си взе стриди, после омар, ядеше с пръсти, като от време на време ги облизваше лакомо. Бе затъкнал голяма червена кърпа в джоба на ризата си, сакото му беше преметнато на облегалката. Хвърляше жадни погледи на русата сервитьорка с големите гърди всеки път, когато тя се приближеше до масата им.
Сам запали цигара.
— Е, какво мислиш, Уоруик?
Лок вдигна едната мазна щипка на омара.
— Вкусно е. Искаш ли да опиташ?
Сам присви очи. Сигурна беше, че Уоруик отлично разбира какво е искала да каже. Ако целта му бе да каже нещо смешно, не се справяше добре.
— Говоря за дела на Тери във фирмата.
— Петнайсетте му процента струват пет хиляди. В най-добрия случай.
Той засмука шумно от единия край на счупената щипка.
— Пет хиляди? С колко момичета работите?
Лок размаха щипката като диригентска палка.
— Това, че са в списъка, не означава, че работят, Саманта. А петнайсет процента не е много.
Едрогърдата блондинка отново се приближи до масата и се наведе към Сам:
— Съжалявам, госпожо, тук не се пуши.
Сам се усмихна, смукна за последно от цигарата си и я изгаси в непипнатата риба. Сервитьорката се наведе, за да вземе чинията, като по този начин даде възможност на Лок да надникне още по-дълбоко в деколтето й. Забеляза го, че я гледа, и той се усмихна безсрамно, изтри мазната си брадичка с ръка.
Сам го погледна презрително.
— Знаеш ли, Уоруик, мисля си, че единствената цел на тази агенция е да осигурява забавления с деветнайсетгодишни блондинки за теб и Тери.
Очите на Лок станаха сериозни.