Донован държеше малка епруветка и разглеждаше съдържанието й. Той кимна:
— Добре изглежда, Тери.
Тери Грийн наблюдаваше хората си, докато брояха парите.
— По-лесно щеше да го пробваш, ако си беше смръкнал, Джеф.
Донован се намръщи.
— Не пипам такова нещо. Това е отрова.
Мъжът с черната маска размърда рамене. Напрежението му отслабна, мускулите му се отпуснаха. Скоро трябваше да действа, и то бързо.
Ланд ровърът пристигна и Уелч се ухили. Вътре се возеха четирима въоръжени полицаи. На предната броня бе закачено допълнително голямо желязо, което щяха да използват за разбиване на вратата, прозорците бяха подсилени с метална мрежа. Шофьорът носеше каска и бронирана жилетка. Тримата му спътници слязоха.
Уелч махна към фабриката:
— Добре. Да действаме.
Командирът на въоръжения отряд поведе хората си към фабриката, накара ги да се разгърнат. Когато стигнаха на двайсетина метра от сградата, ланд ровърът се насочи с пълна скорост към металната врата на товарния вход. Двама полицаи с по едно голямо куче го последваха.
Уелч, придружен от Симсън и Кларк, се запъти след тях. Останалите от екипа се разпръснаха и тръгнаха уверено напред, като внимаваха обаче да не изпреварят началника си. Хората от Отдела за борба с наркотиците също ги последваха.
Ланд ровърът се заби в металната врата и изчезна във фабриката. Хората от въоръжения отряд се затичаха и нахлуха през входа, закрещяха команди — всички да легнат по очи и да се предадат без съпротива.
Уелч почувства възбуждането от адреналина и се втурна напред. Симсън и Кларк го последваха и след секунди всички тичаха вкупом към фабриката с победоносни възгласи като футболни запалянковци след успешен мач.
Нахлуха във фабриката и виковете им отекнаха в огромното хале. Въоръжените полицаи стояха около ланд-ровъра с автомати, насочени към земята. Уелч се намръщи. Огледа се, очаквайки да види Тери Грийн. Сърцето му се сви — даде си сметка, че освен полицаите във фабриката няма никой. Беше празна. Съвършено празна. Нямаше къде да се скрие човек.
Командирът на въоръжения отряд го изгледа презрително.
— Страхотен удар, Ракел.
— Сигурно има някаква грешка — заоправдава се Уелч.
Чу дружен смях. Някои от полицаите го гледаха.
— Разбира се, че има грешка. И тя стои точно пред мен. Тежко ти се пише в участъка.
— Сигурно са си тръгнали. Били са тук и са избягали. Закъснели сме.
Командирът на въоръжения отряд поклати глава.
— Огледай се. Тук от години не е стъпвал човешки крак. Приеми нещата, Ракел. Пратили са те за зелен хайвер.
Мобифонът на Симсън иззвъня и той се отдалечи, за да го вдигне. Командирът на ударния отряд се върна при хората си.
Уелч пъхна ръце в джобовете си и отиде по средата на фабриката. Колегата му имаше право. Тери Грийн не се беше вясвал тук. Никой не беше идвал. Едно от кучетата вдигна крак до стената.
Полицаите отново избухнаха в смях и се запътиха към микробуса си.
Симсън се приближи.
— Шефе, началникът е. Иска да знае как върви операцията.
Уелч поклати глава. Трябваше да помисли, преди да говори с Едуардс. Предстояха му много обяснения. Умът му обаче не го побираше къде се беше провалил.
Джеф Донован провери третия пакет хероин. Тери го наблюдаваше. Донован кимна.
— Страхотна стока, Тери.
— Нали ти казах. — Тери го потупа по гърба. — Разбират от хероин руснаците.
— Смяташ ли да внасяш още? Този е десет пъти по-хубав от помията на проклетите турци.
Тери се усмихна, наведе се и зашепна в ухото на Донован:
— Може, Джеф, но не казвай, за бога, на Сам. — Той се изправи и погледна Макинли, който наблюдаваше броенето на парите. — Как върви, момчета?
Флечър постави последната пачка в машината за броене. Райзър записа и последния резултат и подаде бележника на Макинли, за да сметне крайната сума.
— Не стигат — обяви Макинли.