Тя отново направи пауза, сякаш да даде време на Тери да реагира. Той просто се усмихна и продължи да клати удивено глава.
— Двайсет и няколко години твоя жена и майка на децата ти. Дължиш ми го, Тери Грийн. Имам право на малко почивка в някоя слънчева страна, така че точно това смятам да направя. Заминавам с Лора и Триша за Испания. Няма да се крия, знам, че можеш да ме намериш, но ако някой ден се появиш на прага ми, по-добре да е с усмивка и букет цветя. Имам предостатъчно доказателства, за да те тикна зад решетките за цял живот. И всичко е в сейф, така че, умната.
Тя погледна в камерата и се усмихна тъжно.
— Не трябваше да ме лъжеш, Тери. Не го прави повече.
Екранът прищрака и потъмня. Тери погледа телевизора още няколко секунди, след това избухна в смях. Вдигна глава и се закикоти гръмко; гълъбите над главата му се разлетяха уплашено.
Таксито спря пред голямата вила на върха на едно възвишение на морския бряг. Блаки слезе и се протегна. Потупа покрива на таксито:
— Изчакай.
Шофьорът кимна енергично и се ухили, показвайки дупката от двата си липсващи предни зъба.
Блаки отиде до масивните железни порти. Не бяха заключени и той тръгна пеша по дългата алея към къщата. Заобиколи вилата, придържайки се до стената. От другата страна се чуваха смях и плискане на вода.
Той зави зад ъгъла и се закова на място. Пред него стоеше едър мъжага. Мъжага с усмивка на уста и весели очи.
— Самият главен инспектор Блаксток — отбеляза Макинли. — От плът и кръв.
— Къде е тя? — попита Блаки.
Макинли кимна назад.
— При басейна.
Блаки кимна и се запъти натам. Макинли го последва.
Сам седеше до басейна и четеше вестник. На масичката до нея имаше кофичка с лед и бутилка шампанско. Лора лежеше на шезлонг, Триша плуваше в басейна. Сам забеляза Блаки, изправи се и му помаха. Отвори шампанското и напълни три чаши. Подаде една на Блаки и една на Макинли, след това вдигна своята към детектива:
— Без теб нямаше да се справя, Блаки. Благодаря.
Те се чукнаха.
Блаки отпи глътка шампанско и погледна към вилата.
— Хубаво местенце — отбеляза. — Надявам се, че не си изхарчила всичко.
Сам се усмихна и кимна към куфарчето до стола си. Блаки го вдигна, постави го на масата и го отвори. Беше пълно с пари. Банкноти от по петдесет лири.
— Дано да са истински, Сам.
— Не се тревожи, Блаки. — Тя кимна към парите. — А казват, че от престъпления не се забогатявало.
— Всъщност това вече не е валидно. — Блаки затвори куфарчето и допи шампанското си. — Имаш ли новини от Тери?
Сам поклати глава.
— Как е той?
— По-нисък е от тревата. Джеф Донован го търси под дърво и камък.
— Тери може да се грижи сам за себе си. Голямо момче е.
Блаки взе куфарчето и си тръгна. Сам и Макинли го изпратиха с поглед.
— Най-добрата полиция, която може да се купи с пари — отбеляза Макинли. — Нали така се говори за Столичното управление.
— Да, но парите не могат да ти купят щастие, Анди.
Макинли я погледна загрижено.
— Добре ли сте, госпожо Грийн?
Сам отпи шампанско.
— Да, предполагам. Ще видим как ще се развият нещата.
— Той винаги ще ви обича, трябва да го знаете.
— Да. Знам. — Тя протегна ръка и чукна чашата си в неговата. — За престъпността.
Макинли се усмихна:
— Да. За престъпността.