Един от бодигардовете понечи да й препречи пътя, но колегата му постави ръка на рамото му и кимна. Откачи въжето и й направи знак да минава.
— Добър вечер, госпожо Грийн — поздрави я той с гърлен ирландски акцент. — Отдавна не сме се виждали.
Сам се намръщи и го изгледа. Беше над метър и осемдесет, около трийсетте, с леко оредяла коса и масивна долна челюст.
— Анди Макинли, госпожо Грийн. Бях шофьор на съпруга ви.
— О, Анди. Извинявай.
— Няма нищо, госпожо Грийн. Возил съм ви само веднъж и вероятно сте видели само главата ми отзад.
— Не е затова, Анди. Просто не очаквах да те видя тук.
— Наложи се да си потърся друга работа. Минете след мен.
Сам последва Макинли в мрачния коридор към главния салон. Три момичета с големи гърди, две блондинки и една брюнетка, танцуваха около посребрени пилони на сцената. Други десетина, не по-малко надарени, се мотаеха около предимно мъжката клиентела, приемаха да ги черпят и танцуваха за забавление на посетителите. По масите бяха наредени кофички с лед и бутилки шампанско; много от костюмираните клиенти затъкваха банкноти в жартиерите на танцьорките. Отвратителен начин да си изкарваш прехраната, помисли си Сам.
— Доста натоварена вечер, а, Анди? — отбеляза тя, докато Макинли я водеше към кабинета на Джордж Кей.
— Винаги е така, госпожо Грийн — отвърна Макинли. Почука на една врата и я отвори. — Господин Кей. Госпожа Грийн е тук.
Макинли направи път на Сам и тихо затвори вратата зад гърба й.
Джордж Кей се беше изтегнал на мекото си кресло с крака върху натрупаното си с книжа бюро и четеше „Ексчейндж енд март“.
— Сам, скъпа, каква приятна изненада.
Той свали крака от бюрото, стана и й остави по една мокра целувка на всяка буза.
— Ти знаеше, че ще дойда, Джордж.
— Разбира се, скъпа, разбира се.
Той й махна към един мек диван срещу прозореца, през който се виждаше какво става в бара. Макинли се беше приближил до група мъже, които досаждаха на една от танцьорките. Бодигардът им прошепна няколко думи и те бързо се върнаха на местата си кротки като агънца.
Сам седна и Джордж се върна зад бюрото си. Махна към една нащърбена чаша до компютъра:
— Кафе?
Сам поклати глава.
— Нещо по-силно тогава? Какво ще кажеш за бутилка шампанско?
— Не, благодаря, Джордж. С кола съм, а тази седмица вече ме караха да пикая в бутилка.
Кей се намръщи. Прокара ръка през посивялата си брада. Беше поне стокилограмов дебелак и се потеше обилно въпреки голямата климатична инсталация зад бюрото му.
— Откога Макинли работи за теб?
— От арестуването на Тери. — Кей се огледа неловко, сякаш се опасяваше да не изпусне нещо, което не трябва. — Поне това можах да направя. Да помогна на момчето.
Сам кимна и извади пакет цигари от чантичката си.
— Имаш ли нещо против да запаля, Джордж?
Кей я изгледа още по-смутено. Вдигна един инхалатор и й го показа:
— Предпочитам да не пушиш. Димът дразни астмата ми. От дете я имам. Получавам бронхиални спазми.
— Щом е така… — Сам прибра цигарите. Потропа с нокти по чантичката си. — Нещата стоят така, Джордж. Тери ме помоли да се погрижа за нещата му, докато е в затвора.
Кей застина. Размаха пръст.
— Чакай малко…
— Няма проблем — прекъсна го тя. — Аз отказах. Не се тревожи. Имам обаче финансови проблеми.
Той вдигна рамене.
— Кой няма?
Тя махна към салона.
— Клубът е претъпкан.
— Потънал съм в дългове, Сам.
Кей отвори едно от чекмеджетата си и извади кочан с чекове.
— Ако искаш заем, ще ти помогна.
— Става дума за доста пари, Джордж.
Кей прибра чековете.
— Тери никога не е оставал на червено.
— Е, времената се менят. Виж, Тери притежава половината от клубовете, нали? От този, от онзи в Клеркънуел и другия, на южния бряг на реката. Не можеш ли да изкупиш дела му?
— Сварваш ме в неподходящ момент, Сам. Аз самият едва свързвам двата края.
— Хайде, Джордж, не се прави на бедняк.
Кей взе инхалатора и вдиша от него, потупа изпъкналите си като бъчва гърди.
— Не става дума за бедност, Сам, просто имам много дългове към банките. А за да купя дела на Тери, ще са ми нужни доста пари.