Сам я погледна сурово.
— Моля?
— Можем да уредим Грейс на друго място. Аз имам доста добри връзки с пансиони на държавна издръжка. Няма да има никакъв проблем.
Сам се изправи.
— Нека си изясним нещата, госпожо Ханкок. Няма да изпратя Грейс в приют за бедни.
— Госпожо Грийн, реакцията ви е излишна. Просто искам да изтъкна, че частните пансиони не са по джоба на всички.
— През последните три години с удоволствие прибирахте парите ни. Сега просто защото сме пресрочили две вноски, сте готови да изхвърлите старицата на улицата.
— Госпожо Грийн, моля ви…
— Ще си получите парите, госпожо Ханкок. Не се бойте.
Сам изскочи от кабинета със сълзи на очи.
Тери вървеше по коридора. Един млад затворник му тикна две фонокарти и Тери кимна в знак на благодарност. Беше разгласил, че предлага двайсет пъти по-висока цена от стойността на фонокартите. Парите се изплащаха на роднини извън затвора. Около него постоянно се тълпяха желаещи да разменят фонокартите си за пари и Тери събираше всичко, което му се предлагаше.
Той пъхна фонокартите в задния джоб на панталона си. Пред него двама едри затворници, чернокож и бял, стояха с гръб към стената и оглеждаха внимателно целия етаж. И двамата бяха над метър и осемдесет, с широки рамене и яки ръце. Когато Тери се приближи, те се изправиха, застанаха пред него със скръстени ръце и каменни изражения на лицата.
— Здравейте, момчета — каза Тери. — Той вътре ли е?
— Имаш ли среща? — попита единият с дебел глас.
— Не, просто искам да му засвидетелствам уважението си.
Другият затворник блъсна вратата на килията зад гърба си и изчезна вътре. След няколко секунди се върна и кимна на Тери:
— Влизай.
— Благодаря, момчета.
Двамата мъже се отдръпнаха и Тери влезе в килията. Вътре седеше строен и жилав млад чернокож с къса коса. От лявото му око към ъгълчето на устата му преминаваше силно изпъкнал белег. Носеше тъмносиня фланелка „Найк“, долнище на анцуг и бели маратонки, също „Найк“. Той кимна леко на новодошлия:
— Нагаждаш ли се вече към обстановката, Тери?
Тери вдигна рамене.
— Знаеш как е, Баз.
Баз Солтър бе въртял търговията с наркотици в цялата южна част на Лондон, преди да получи доживотна присъда за палежа на един бар, причинил смъртта на четирима емигранти от Ямайка и тежки изгаряния на повече от десетима. Тери никога не го беше срещал навън, но бе слушал много за него. Четиримата загинали при пожара бяха само върхът на айсберга — според слуховете Баз бе отговорен за смъртта на повече от десетима членове на враждуващи банди при борбата за завземане на кокаиновия пазар в Южен Лондон.
— Сядай — покани той Тери.
Махна му към стола до единствената койка. Килията беше със същите размери като тази на Тери и Хойл, но Баз живееше сам. На една полица имаше стереоуредба и няколко книги, на леглото — зеленочерен юрган. Баз управляваше цялото крило и се ползваше със съответните привилегии.
Тери седна.
— Реших да ти се обадя.
— Там-тамите вече съобщиха за идването ти.
— Ако има някакви недоразумения, искам да ги изгладим в самото начало. Не ща постоянно да се оглеждам.
Баз кимна бавно, но не отговори.
— Там-тамите съобщиха ли ти защо съм тук? — продължи Тери.
— Пишеше във вестниците. Много се прочу.
Тери се усмихна леко.
— Значи няма да има ответна реакция?
Баз се наведе напред и наклони глава на една страна.
— От какво естество?
— Престън Сноу беше от вашите.
Баз се усмихна.
— Минала история.
Тери кимна бавно. Вгледа се в тъмните очи на Баз в опит да разбере дали чернокожият говори искрено или не.
— Не съм плакал за Сноу — продължи Баз. — Отдавна си го просеше.
— Добре.
— Та какви са ти плановете?
— Да се измъкна колкото се може по-скоро.
— Лесно е да се каже. Имах предвид повече намеренията ти, докато си в моето крило.
— Крилото си е твое, Баз. Няма да ти мътя водата.
— Пък и трудно ще ти се удаде.
— Напълно си прав. Ще мирувам.
— Чух, че изкупуваш много фонокарти. Вдигаш цената.
Тери кимна.
— Имам много неща за уреждане навън.