— След два дена ще се видя със съпруга си. Ще взема и необходимите документи.
— Радвам се да го чуя, госпожо Грийн. Вие със съпруга ви сте дългогодишни клиенти на банката, няма да ни е приятно да ви загубим.
Сам се изправи и му подаде ръка. Всъщност й се искаше да го удари през лицето, но знаеше, че не може да си го позволи. Затова просто се усмихна любезно:
— Скоро ще се обадя, господин Филипс. Благодаря за разбирането.
И стисна ръката му над бюрото.
Сам се свърза с Лорънс Патерсън по мобифона и си уреди среща с него и Ричард Ашър в кабинета на счетоводителя. Той не я попита защо, без съмнение знаеше много добре причината.
Тя се отби през една закусвалня за двойно кафе и три цигари; кофеинът и никотинът щяха да са й необходими през следващите няколко часа.
— Проклет да си, Тери Грийн — промърмори си сама, докато пиеше силната напитка и бълваше облаци дим към минаващите коли.
Патерсън и Ашър я очакваха. Тя седна на коженото кресло срещу бюрото на счетоводителя и извади няколко сметки от чантата си.
— Трябва да избирам между дявола и просяшката тояга, нали, Ричард?
Ашър кимна.
— Тери ме остави в безизходица, мръсникът.
Патерсън изсумтя тихо:
— Мисля, че ако имаше избор, щеше да го избегне, Саманта. Не го прави по свое желание.
Сам хвърли сметките на бюрото на Ашър.
— Тези трябва да се платят, и то веднага. Как вървят нещата по измъкването му от затвора? Тогава сам ще се заеме с мръсните си сделки.
— Няма да е лесно, Саманта — каза Патерсън. — Процесът беше справедлив. Няма законна причина да обжалваме.
— Да, но на единствения им свидетел едва ли може да се вярва.
— Не можем да обжалваме само защото съдът е повярвал на една отрепка, която продава наркотици на деца. Разполагат и с резултатите от огледа на местопрестъплението.
— Не са открили оръжието на убийството.
— Не е нужно, за да се стигне до присъда.
— Значи няма да обжалваме? Това ли искаш да ми кажеш?
Патерсън вдигна ръка, сякаш да успокои буен жребец.
— Искам да кажа, че за да се явим пред Апелативния съд, трябва да разполагаме с твърди доказателства. Доказателства, че присъдата е несправедлива.
— Тери е невинен.
— Саманта, аз съм на твоя страна. Виж, най-добрият начин да измъкнем Тери е, като открием истинския убиец на Престън Сноу.
— И как ще го постигнем?
— С частно разследване. Ще наемем професионалисти. Мога да ти препоръчам няколко частни детективи.
— Каквото и да направя, ще ми струва купища пари.
Патерсън я погледна тъжно:
— Съжалявам.
Сам стана и закрачи напред-назад. Чувстваше се като удавник, който се лови за сламки.
— Вижте, няма ли начин да отделим законните начинания на Тери от нелегалните сделки? Не може ли нещо да се направи с тези недвижими собствености, с куриерската фирма? Вече се оправих с модната къща, а в момента търся купувач за дела му във футболния отбор. Не може да няма начин да спечелим пари по законен път.
Двамата мъже поклатиха глави.
— Те се поддържат взаимно, Саманта — каза Патерсън.
— Това е симби… как се казва — добави Ашър.
— Симбиоза — подсказа му Сам.
— Точно така.
— По дяволите. — Сам отново седна на креслото. — Знаете в какво положение съм, нали? Ще ме изхвърлят на улицата. Майката на Тери ще влезе в приют за бедни. Синът ни ще се принуди да прекъсне следването си. Освен ако не направя, както иска Тери.
— Както вече казах, Саманта — намеси се Патерсън, — той не го иска. Няма избор.
— Докато идвах насам, си мислех, защо не ипотекираме отново къщата? Сигурно струва към триста хиляди. А ипотеката е колко? Сто и осемдесет?
— Сто деветдесет и пет — поправи я Ашър.
— Значи можем да вземем повече. Може би още сто хиляди.
Ашър поклати глава.
— Няма да стане, Саманта. Ти нямаш доходи. Банката няма да ти отпусне повече пари без гаранция.
— Но могат да вземат къщата.
— Въпросът е там, че къщата вече е тяхна. Ако закъснееш с вноските, могат да я продадат.
Саманта осъзна, че е прав. Погледна двамата си събеседници. Те чакаха спокойно решението й.
— Добре — склони тя накрая. — Какво трябва да правя?