Макинли спря насред някакъв селски път между една картофена нива и пасбища. Пред тях бе паркиран зелен джип, опръскан с червена кал.
— Искате ли да дойда с вас, госпожо Грийн?
— Не, ще се справя и сама, Анди. Няма да се бавя. Съжалявам само, че не си взех ботуши.
Сам слезе от лексуса и тръгна по пътя към дървената порта на едно телено заграждение. Изровена пътека водеше към група дървета. Сам вървеше на зигзаг, заобикаляйки многобройните кални локви. Когато стигна до дърветата, видя реката, в която Солмън й беше казал, че ще лови риба, след няколко минути забеляза и самия него, седнал върху голям бамбуков панер с въдица в ръка, втренчен в крещящо оранжевата плувка на повърхността на водата. Носеше старо яке и каскет, между зъбите си, както винаги, стискаше тънка пура. Щом забеляза Сам, той стана и й помаха:
— Сам, радвам се да те видя.
Той извади пурата от устата си и я целуна по бузата.
— Здравей, Рег. Голямо чудо, а?
Солмън се направи на засрамен. Вдигна рамене и отново лапна пурата. Сам му подаде чантата и той я взе и я отвори. Извади устройството за ориентиране, включи го, провери дали работи и кимна на Сам:
— Тери винаги ми даваше…
Преди да довърши, тя му подаде един плик. Той се усмихна и се изправи. Провери тежестта на плика на ръка, без да си даде труда да преброи парите, които бяха вътре.
— Благодаря, Сам. Искаш ли да присъстваш?
— За нищо на света няма да го изпусна, Рег. — Тя се обърна да си върви, но изведнъж спря. — Колко пъти сте правили такива неща с Тери?
— Няколко.
— Някога проваляли ли сте се?
Солмън остави чантата в панера.
— Средно една от четири пратки отива зян — отвърна, — но проблемите обикновено са от страната на испанците. Или доставчиците ги пращат за зелен хайвер, или испанските ченгета хващат кораба, преди да напусне териториалните им води. Щом товарът се намери на дъното на океана, на нас ни остава само да го приберем. Всичко ще мине добре, Сам, не се тревожи.
— Надявам се.
— Как се справя Тери?
Сам се намръщи.
— Изглежда много добре.
— Ще обжалва, нали?
— Вероятно.
— Гадна история. Тери не е убиец.
— Е, на мен не ми приличаше и на търговец на наркотици. Чао, Рег. Късмет.
Тя се върна при колата. Макинли слезе и й отвори вратата. Сам му се усмихна. Щом се качи, погледна часовника си.
— Хайде, Анди. До два трябва да съм в затвора.
— Ще стигнем навреме, госпожо Грийн.
Макинли се качи и потегли, Сам извади цигара.
— Коланът, Анди.
Макинли спря пред затвора. Сам си пое дълбоко въздух. Мразеше тази сграда, мразеше миризмата, шума, хората вътре.
— Не знам колко ще се забавя, Анди.
— Стойте колкото искате, госпожо Грийн. И предайте поздрави на господин Грийн.
Сам слезе и мина през малката метална врата за пешеходци до портала за колите. Показа разрешителното писмо за свиждането и паспорта си на входа и се подписа в дневника за посетителите. Дадоха й временен пропуск и тя го закачи на сакото си.
Поканиха я в чакалнята, където двайсетина посетители, главно жени, седяха на оранжеви пластмасови столове. Сам остана права. Посегна към цигарите си, но забеляза голям надпис „Пушенето забранено“ и рисунка на цигара, задраскана с дебела червена черта, в случай че някой не разбира английски.
През следващите двайсет минути в чакалнята влязоха още десетина души, след това всички посетители бяха преведени през едно вътрешно дворче към залата за свиждане. Сред тях се втурна малко черно-бяло коли и заразмахва лудо опашка. Изведнъж кучето залая по една дебела негърка, хвърли се към чантата й. Двама надзиратели хванаха жената под мишниците и я повлякоха нанякъде въпреки съпротивата й. Кучето ги последва с радостно джафкане.
Преди да бъдат допуснати до залата за свиждане, документите на всички отново трябваше да бъдат проверени по списък; две служителки на затвора започнаха да проверяват личния им багаж. Сам се нареди търпеливо на опашката, въпреки че ужасно й се пушеше.