Когато й дойде редът, един надзирател с отегчен вид поиска разрешителното й и затърси името й в списъка. Накрая поклати глава и почука с химикалка по устните си:
— Няма ви в списъка, госпожо Грей.
— Казвам се Грийн, като цвета.
— Грей също е цвят3.
Той я погледна безизразно и Сам се зачуди дали нарочно се прави на тъп, или наистина е малоумен. Доколкото имаше впечатление от надзиратели, бе по-склонна да приеме второто.
— Знам, че грей е цвят, но аз се казвам Грийн.
Той й върна разрешителното.
— Няма ви в списъка.
— В списъка на главния вход ме имаше.
— Този е друг.
Сам размаха разрешителното пред очите му.
— Ами това? Има ли печат на затвора? Пише ли, че имам право на свиждане? С днешна дата ли е?
Служителят я изгледа напълно безразлично.
— Няма ви в списъка — повтори.
От опашката се чуха нетърпеливи възгласи. Появи се друг надзирател, обувките му скърцаха, сякаш бяха чисто нови. Имаше лукаво изражение и беше с десетина сантиметра по-нисък от колегата си.
— Какъв е проблемът, господин Брадшоу? — попита.
— Тази жена я няма в списъка, господин Ригс.
Ригс погледна тетрадката му и прокара пръст по списъка.
— Наистина, няма ви.
— Откъде знаете? Дори не попитахте за името ми.
Ригс я погледна, присви очи:
— Няма нужда, госпожо Грийн. Съпругът ви е знаменитост тук.
— Значи това било. Изкарвате си го на мен заради Тери, така ли?
Ригс показа кривите си зъби.
— Хайде, хайде, госпожо Грийн, не сме толкова дребнави. — Показа й тетрадката. — Уверете се сама.
— Не ме интересува какво пише в тъпия ви списък. Имам разрешително за свиждане днес и искам да се видя със съпруга си.
Отзад се чуха нови недоволни възгласи, но Сам не им обърна внимание, цялото й внимание бе съсредоточено върху човека, който отказваше да я допусне до съпруга й.
— Разбира се, мога да допълня списъка — каза Ригс, едва сдържайки усмивката си, — но преди това трябва да преминете през една допълнителна процедура.
— Процедура ли?
Той кимна към една служителка, застанала пред врата с надпис „Стая за претърсване“, и вдигна рамене:
— Наркотиците са голям проблем тук. Е, вие сигурно го знаете по-добре, нали съпругът ви е в този бизнес.
— Сигурно се шегувате.
Усмивката на Ригс се стопи.
— Вие решавате, госпожо Ригс. Без претърсване няма свиждане.
Тя преглътна тежко. Искаше й се да се нахвърли върху този мръсник, да го удари в самодоволното лице, но знаеше, че така няма да постигне нищо. Тя се усмихна пресилено.
— Добре, защо не.
Ригс я изпрати до стаята за претърсване и служителката я покани вътре. В помещението имаше маса, покрита с бяла хартия, малък умивалник, кошче и остъклен шкаф. От вътрешната страна на вратата бе залепен плакат, предупреждаващ за опасността от СПИН.
Надзирателката провери устата на Сам с помощта на дървена шпатула.
— Изплезете си езика, ако обичате?
Сам се подчини. Надзирателката провери под езика й и кимна:
— Добре, съблечете се.
— Предполагам, че това ви възбужда по някакъв начин — отбеляза Сам, докато си сваляше сакото.
Надзирателката си сложи гумени ръкавици.
— О, да — отвърна, — от малка съм си мечтала да се занимавам точно с това.
— Приличам ли на жена, която носи наркотици в… в себе си?
— Няма да повярвате какви хора го правят. Сега си свалете полата и гащите и легнете по гръб. Няма да направя нищо, което гинекологът ви да не е правил.
Сам си даде сметка, че жената не участва в заговора срещу нея, просто изпълняваше заповедите на Ригс. Тя свали полата и бикините си, легна на масата и се разкрачи. Жената бръкна с пръст във влагалището й и заопипва вътре.
— Ако искате да ме докарате до оргазъм, бръкнете още два сантиметра навътре.
Надзирателката се подсмихна:
— Няма да повярвате колко пъти съм чувала тези думи.
Тя издърпа пръста си.
— Готово ли е?
— Още една проверка.
Сам осъзна какво има предвид и потръпна:
— Само това не. Хайде, стига.