— Такива са правилата. Повярвайте, не го правя за удоволствие. Затворете очи и докато преброите до три, ще е свършило.
Сам затвори очи; надзирателката бръкна с пръст в ануса й, опипа бързо и го извади.
— Готово — обяви. — До умивалника има хартиени кърпички.
— Благодаря. — Сам едва сдържаше сълзите си. — Хиляди благодарности.
Тери седеше на същата маса, както при предишното свиждане. Изправи се, щом видя Сам.
— Здравей, любов моя.
Опита да я целуне по бузата. Тя го отблъсна и седна.
— Какво има?
Тя го изгледа на кръв.
— Съблякоха ме гола, Тери.
— О, за бога. Съжалявам.
— Бъркаха ми къде ли не. Какво става?
Тери я хвана за ръката.
— Добре ли си?
Сам се отдръпна. Не искаше Тери да я докосва. Не искаше да я докосва който и да било повече.
— Не. Не съм добре. Изобщо.
Отляво седеше възрастна двойка. Мъжът, около седемдесетте, носеше затворническа униформа с няколко номера по-широка. Кожата му бе набръчкана като стар пергамент, очите му бяха хлътнали и придаваха на главата му вид на мумифициран череп. Жена му, вероятно пет-шест години по-млада, бе два пъти по-едра от него, закръглена и с пищни форми, носеше дебело вълнено палто и голяма шапка и стискаше надута пластмасова чанта в скута си. Ноктите й бяха изгризани до живеца. Двамата седяха мълчаливо, от време на време се поглеждаха и се усмихваха. Сам се запита какво й предстои. Дали след години и те с Тери нямаше да имат какво повече да си кажат? Тя потрепери.
— Студено ли ти е? — попита Тери.
Тя поклати глава.
Тери се наведе напред, по лицето му се четеше искрена загриженост.
— Тук един човек е решил да ми прави мръсно, скъпа. Казва се Ригс.
— Главен надзирател Ригс ли? Да, запознахме се. Каза, че ме нямало в списъка. Мръсник.
— Съжалявам.
— Стига си „съжалявал“. От това не ми става по-добре.
Тя се огледа. В другия край на залата един затворник, едва излязъл от пубертета, плачеше пред намръщения поглед на млада жена, вероятно съпруга или приятелка. Наоколо лудуваха деца, неколцина надзиратели зорко бдяха за наркотици.
— Господи, иска ми се да съм на хиляди километри оттук — възкликна Сам.
— И на мен.
Ригс влезе и седна на една маса до вратата; загледа ги втренчено. Тери се усмихна широко и му махна леко.
— Ще ти го върна, щом се измъкна — изсъска тихо, без да престава да се усмихва.
Сам се обърна, за да види кого гледа. Забеляза Ригс и бързо се обърна към Тери, намръщи се.
— Кога ще престанеш да си създаваш врагове, Тери? Нищо чудно, че пак са те взели на мушка.
Той вдигна ръце и се отпусна назад на стола.
— И спри да повтаряш, че съжаляваш. Става ли?
— Добре.
Поседяха известно време в мълчание. Накрая Тери се наведе към нея:
— Всичко е уредено, нали?
Сам го изгледа гневно.
— Ти си мръсник, Тери Грийн.
— Любов моя…
— Не съм ти никаква „любов“. Караш ме да ти върша мръсната работа. — Тя тръсна глава, опита да събере мислите си. — Стоката е доставена на уговореното място. Взех онзи апарат и го дадох на Рег Солмън. Утре ще разговарям с Кей и останалите.
— Внимавай с тях. Трябва да им покажеш кой е шефът.
— Само че аз не съм шефът, Тери. Аз съм съпруга и майка, не мафиот.
— Не показвай никакви признаци на слабост, любов моя. Те веднага ще се обърнат срещу теб.
Сам въздъхна и кимна.
— Добре. Ще се оправя. — Прокара ръка по челото си. — Не мога да повярвам, че ме замеси в такова нещо.
— На кого другиго да се доверя?
— За фалшивите пари обаче не ме търси. Уредих тази сделка, но повече не искам да се замесвам. — Тери опита да стисне ръката й, но тя се дръпна. — Сериозно говоря.
— Знам. — Той постави ръце на масата и сключи пръсти. — Анди Макинли се грижи добре за теб, нали?
Сам кимна.
— Добър човек е.
— Да. Стабиляга. Въпреки че не се отличава с особен интелект.
— И Кей го каза. Анди не е глупак, Тери. Ако някой тук е глупав, това съм аз.
Тери се усмихна и поклати глава.
— Лора идва ли ти на свиждане?
— Още не. Изпратил съм й формуляр за молба. Ще й отнеме известно време.
Някакво момченце падна в краката на Сам и тя се наведе да го вдигне. То се отскубна от ръцете й и се втурна към майка си със сълзи на очи.