— Помниш ли как Лора все се опитваше да тича още преди да се е научила да ходи? — каза Тери. — Все падаше. Но никога не плачеше. Упорито дете.
— Упоритостта невинаги е добро качество, Тери.
Сам загледа как майката успокоява момченцето под загрижения поглед на съпруга си. Обърна се отново към Тери:
— Ти ли го направи, Тери?
Той я погледна в очите. Поклати бавно глава.
— Не. Не, любов моя.
Тя се вгледа в очите му, сякаш очакваше да прочете там отговора. Накрая поклати разочаровано глава.
— Навремето познавах по очите ти кога лъжеш. Прибираше се късно и твърдеше, че си имал дълго заседание, а аз знаех. Познавах Тери Грийн, знаех, че си бил с някоя от курвите си, защото го разбирах по очите ти. Но сега… Не мога да преценя. Защо стана така, Тери? Ти ли си започнал да лъжеш по-убедително?
Тери се приведе напред.
— Открий курвата Морисън, любов моя. Открий го и го накарай да каже истината.
— Той я каза пред съда, Тери. Каза им всичко. Че те е видял да излизаш от стаята на Сноу.
— Лъжеше, любов моя. Кълна се в живота на майка си.
— Защо му е да лъже, Тери?
— Сигурно Ракел го е накарал. Подкупил го е. Предложил му е сделка.
— Тери…
— Знаеш ги ченгетата. Той беше готов на всичко, за да ме тикне зад решетките. Не му е било трудно да подкупи Морисън. Сега, след края на процеса, той може да каже истината. Може дори да разберем кой е истинският убиец на Сноу.
— И как да открия Морисън?
Тери се озърна, сякаш се опасяваше да не ги подслушат.
Ригс гледаше към тях, но беше твърде далеч, за да ги чуе. Тери закри устата си с ръка и продължи:
— Едно ченге ми дължи услуга. Казва се Марк Блаксток. Началник на отдел. Телефонът му е записан в бележника под името Блаки. Ако се опъва, покажи му някоя от снимките, които намери в сейфа.
Сам поклати удивено глава.
— Корумпирани ченгета? Как можеш да ме забъркваш с такива хора? — Тя се отпусна на стола. — Нещата отиват от лошо на по-лошо.
Люк Сноу чистеше задната седалка на тъмнозеления ягуар с прахосмукачка. Неочаквано някой го потупа по рамото. Той се извърна. Пред отворената врата стоеше едър мъж с тъмен шлифер.
— Люк Сноу?
— Кой пита?
— Аз, Люк. Сега престани да се правиш на отворен. Излез, ако обичаш, от колата.
Люк с мъка разбираше ирландския акцент на непознатия, но усети скрита заплаха в гласа му. Непознатият се отдръпна, за да му направи място. Люк излезе от колата и изключи прахосмукачката.
— Какво искаш?
Люк опита да си придаде самоуверен тон. Непознатият беше с една глава по-висок и явно яко тренираше. Лицето му бе сериозно и хладните му сини очи не мигваха. Люк не можа да издържи погледа му и сведе очи.
— Казвам се Макинли — представи се непознатият. — Сега знаеш кой съм. Аз не се крия зад анонимни заплахи, Люк. Аз съм си аз, нали?
— Е, и?
— Твоят брат беше мръсник. Продаваше наркотици на деца. Човек не можеше да го види по гащеризон да чисти задната седалка на някоя богаташка кола.
— Въпреки това не заслужаваше да умре като куче.
Макинли кимна.
— Разбирам те, Люк. Разбирам чувствата ти. Но това е само между теб и Тери Грийн. Между мъже. Схващаш ли мисълта ми?
Люк не отговори. Сините очи на Макинли продължаваха да дълбаят с поглед душата му.
— Тя излъга, човече. Излъга.
— Всички лъжем, Люк.
— Ама тя излъга пред съда.
— Е, значи няма да иде в рая. Женен ли си, Люк?
Люк присви очи, запита се дали тази горила няма да заплаши, че ще убие някого от семейството му.
— Да — отговори колебливо.
— Обичаш я, нали? Обичаш своята половинка.
Люк кимна.
— И би излъгал заради нея, нали? Разбира се, че ще го направиш. Няма значение дали е правилно или не, ние трябва да защитаваме онези, които обичаме. Виж, брат ти е мъртъв и аз си представям какво ти е, но Тери Грийн вече лежи в затвора заради него. Когато излезе, ще е на седемдесет. Ти си млад, имаш жена, за която да се грижиш. Чиято топлина чувстваш до себе си всяка нощ. Бъди мъж, Люк. Ако искаш да си изкараш яда на някого, изкарай си го на Тери Грийн. Или на мен. Но не се нахвърляй на беззащитни жени. Разбрахме ли се?
Люк вдигна очи и за пръв път срещна погледа на Макинли. Погледа го няколко секунди. Макинли бе доста по-як, но не това накара Люк Сноу да се замисли. Ирландецът беше прав. Люк не биваше да изкарва яда си върху жената на Грийн.