— Нищо лично, скъпа, просто в това съм вложил доста пари.
Чуха се още възгласи от рода на „Да, аз също“.
Сам кимна и вдигна отново ръце, за да ги успокои.
— Добре, добре. — Мъжете постепенно млъкнаха. — Вижте, момчета, никой тук не е заложил толкова, колкото аз. По-голямата част от парите трябва да дадете след доставката, нали? Внесли сте капаро, но лъвският пай тепърва предстои да се изплати.
Майки Фокс кимна, неколцина други също се съгласиха.
Сам постави ръце върху куфарчето и забарабани с червените си нокти.
— Ако някой иска да се откаже, може да го направи сега — продължи тя. — Ще ви върна капарото. Веднага мога да си намеря други купувачи.
Майки Фокс се намръщи, погледна Джордж Кей. Кей вдигна рамене. Останалите мъже изглеждаха не по-малко объркани.
— Е, Майки?
— Да не бързаме, Сам. Стоката още не е пристигнала.
— Трябва само да се прибере. Рег Солмън ще свърши работата, но всеки, който иска да помага, е добре дошъл.
Фокс огледа мъжете около себе си. Неколцина кимнаха. Фокс я погледна и се усмихна:
— Какво пък, давай смело, Сам!
Мъжете нададоха окуражителни възгласи, неколцина вдигнаха ентусиазирано юмруци.
Сам се усмихна на Макинли и той й отвърна с усмивка.
Макинли я придружи до лексуса. По пътя тя му подаде куфарчето:
— По-добре да се погрижиш за него, Анди.
Той го взе. Беше доста тежко.
— Колко пари носите тук, госпожо Грийн? — попита той, докато прибираше куфарчето в багажника.
— Два телефонни указателя и няколко миналогодишни списания.
Сам се качи на задната седалка.
Макинли се усмихна.
— Госпожо Грийн, идеално го изиграхте. — Той седна зад волана. — Накъде сега?
— Към Трафалгарския площад. Имам среща с един полицай, задължен на Тери.
Макинли изкара колата от паркинга и натисна газта.
— С кого от всичките?
— А те колко са?
— Добър въпрос.
— Отговорът ти не е много точен, Анди. Коланът.
Макинли изръмжа недоволно и си сложи колана. Почувства се неловко, че пак са го сварили неподготвен.
— Казва се Блаксток — обяви Сам. — Марк Блаксток.
— А, Блаки. Той е началник на отдел. От старата гвардия. Корав мъж и затънал до гуша в подкупи.
Сам седеше на горния етаж на туристическия автобус. Зад нея пътуваха шестима японски туристи, една германска двойка и френско семейство. Всички носеха слушалки и въртяха едновременно глави към забележителностите на Трафалгарския площад, за които слушаха на запис на родните си езици. Идеята за тази среща бе на Блаки и Сам разбираше логиката му. Почти никой в автобуса не говореше английски и със сигурност никой нямаше да ги познае.
Блаки се качи малко преди моста над Темза при Парламента. Беше едър мъж, дори по-едър от Анди Макинли, наложи се Сам да се долепи до стъклото, за да му направи място да седне до нея. Косата му бе късо подстригана, а по тънките му устни, изглежда, доста рядко се изписваше усмивка. Челото му беше прорязано от дълбоки бръчки, а ноктите му — изгризани до живеца.
— Не ти ли е писнало от разглеждане на забележителности? — попита Сам. — Осемнайсет години в полицията.
Блаки присви очи.
— Тери няма никакво право да раздава телефона ми на всеки срещнат. Никакво. Кажи му го.
— Ще му кажа. Нали се сещаш за отрепката, която свидетелства срещу него? Морисън. Рики Морисън.
— Е?
— Тери ще ти е много задължен, ако го откриеш. — Тя замълча за момент, за да придаде по-голяма тежест на думите си, потърка чело, сякаш си припомня нещо отдавна минало. — Всъщност не, не се изрази точно така. Точните му думи бяха: „Кажи на Блаки да си извади пръстите от задника и да се заеме със случая.“ Нещо в този дух.
Минаха през площад „Ламбърт“ и всички туристи погледнаха надясно. Блаки поклати глава и се намръщи.
— Даваш ли си сметка колко ще бъде опасно?
Сам го потупа леко по рамото.
— Дори по-опасно от петнайсет години взимане на подкупи от съпруга ми?
Блаки я изгледа, сякаш всеки момент щеше да избухне. Лицето му бе почервеняло, очите му заплашваха да изскочат от орбитите си, дишаше учестено.
Сам се усмихна.
— Хайде, Блаки, да не се караме пред хората. Тери моли за съвсем малка услуга. Правил си го стотици пъти.
Блаки се поуспокои и се отпусна на седалката. Зад тях се чуха щракания на фотоапарати, но Сам и полицаят продължиха да гледат напред. Автобусът мина над Темза.