— Триш… — опита да я умилостиви Сам, но тя продължи да съзерцава огледалото. Сам погледна часовника, вече закъсняваше. — Виж, напоследък получавам някакви заплахи по телефона. Ако се звъни…
— Какво, вече и по телефона ли не мога да говоря?
— Просто исках да ти кажа, ако някой ти досажда, да оставиш телефона отворен.
— Не съм малка, мамо.
— Знам. Ако имаш нужда от нещо, отвън седи един човек с кола. Има мобифон, оставила съм ти номера при телефонния секретар. Разбра ли?
Сам не харесваше идеята да оставя дъщеря си сама. Беше предложила да извика жена, но Триша отказа категорично. Съгласиха се на компромис — един колега на Макинли от „Лапландия“ да седи навън и да държи къщата под око.
— Ставаш по-лоша от татко — упрекна я Триша.
— Не е вярно. Просто баща ти има доста врагове, много хора му имат зъб.
Сам постави ръка на рамото й, но Триша се дръпна.
— Има ли пистолет?
— Кой?
— Онзи пред къщата.
— Разбира се, че не — излъга Сам; погледна часовника си. — Съжалявам, слънчице, трябва да вървя. Умната.
Тя стана, целуна Триша по главата, излезе и затвори внимателно вратата след себе си.
Макинли я чакаше със запален двигател.
— Всичко наред ли е, госпожо Грийн?
— Да, Анди.
Сам носеше тъмносиньо яке с подплата, което си беше купила за една ваканция с Тери на ски в Австрия. Струваше й се, че оттогава е минала цяла вечност.
— Настанете се удобно, доста път ни чака.
Макинли кимна за поздрав на един мъж, седнал в някакъв джип на близкия ъгъл. Другият му отвърна също с кимване.
Пътят наистина беше дълъг. Тръгнаха на север и макар че се движеха по магистрала, Макинли спазваше всички ограничения. Последното, което им трябваше сега, бе фиш за глоба, писмено свидетелство за пътуването им.
Продължиха така до Нюкасъл, после завиха на изток към крайбрежието на Нортъмбърланд. Сам дремна на задната седалка, докато пътят не стана прекалено неравен. Фаровете на лексуса осветиха табелката за начало на някакво село. Олнмаут. Малко преди първите къщи Макинли зави наляво и Сам забеляза набраздената повърхност на океана в далечината.
— Малко остана, госпожо Грийн.
Сам погледна през прозореца. Луната представляваше съвсем тънък сърп, хвърляше светлина само колкото да обагри гребените на вълните в сребристо.
— Анди. Планът се променя.
— Какво има, госпожо Грийн?
— Нищо. Просто не искам да съм на брега, когато извадят стоката.
— Не знам дали идеята е много добра, госпожо Грийн. Тери винаги е казвал, че е най-добре да следиш събитията отблизо. Това вдъхва увереност на хората. И намалява риска да те измамят.
— Може и така да е, но аз не съм Тери. Намери място, откъдето да наблюдаваме плажа, но да останем скрити. Става ли?
— Както кажете, госпожо Грийн.
Сам усети, че Макинли е останал разочарован, задето не го е послушала, но не можеше да му обясни защо толкова внезапно промени решението си. Изведнъж я обхвана предчувствие за назряваща опасност и единственото обяснение беше женската интуиция. Не й се вярваше Макинли да го приеме сериозно.
Продължиха по брега още около километър, после завиха на запад по някакъв черен път към едно възвишение. Макинли спря пред дървената порта на някакво заграждение и загаси фаровете. Слезе, отвори портата и пак се качи.
Продължиха внимателно през полето и оставиха колата под едно голо дърво. Отдолу се виждаше плажът.
— Това ли е? — попита Сам.
— Всеки момент започват — обяви Макинли, след като погледна часовника на таблото. — Можете да си сверите часовника с Рег.
Сам се отпусна на седалката. Запали цигара, но не можеше да смъкне стъклото, защото Макинли бе изгасил двигателя.
— Нали нямаш нищо против, че пуша, Анди?
— Не, госпожо Грийн. Майка ми изпушваше по четирийсет цигари на ден. Сигурно не е спирала и докато ме е кърмила.
Сам прехапа устна, за да не се засмее. Вдиша и издиша бавно, наслаждавайки се на топлия пушек, нахлуващ в белите й дробове.
— Кой избра мястото?
— Тери. С часове обикаляхме крайбрежието, от Дувър, та чак до Шотландия.
— Това може би обяснява защо толкова нощи не се е прибирал.
Макинли й хвърли подозрителен поглед в огледалото.
— Шегувам се, Анди. — Тя дръпна отново от цигарата и издиша замислено. — В нощта на убийството на Престън Сноу Тери не беше с теб, нали?