— Това всичкото на Тери ли е? — попита тя.
— Да. Внася го от континента и го продава на няколко нелегални клуба. Джордж Кей също пазарува оттук. Тери не е ли споменал?
Сам поклати глава и смачка фаса си на пода.
— Едно от многото неща, за които скъпият ми съпруг не си е дал труда да ме осведоми. Как работите?
— Доставките са редовни, три пъти седмично. Три микробуса, понякога повече, в зависимост от работната ръка. Алкохолът идва от Франция и се продава из цял Лондон. Почти законен бизнес.
— Почти?
— Ами законен е, докато не го продадем. Внасяме го под претекст, че е за лична консумация, и митниците копче не могат да ни кажат.
Сам се усмихна, огледа кашоните с алкохол, натрупани почти до тавана.
— За лична консумация, а?
— Да. Това, което виждате, сме го събрали за последните няколко месеца.
— Все говориш в множествено число, Анди.
— Имам предвид Тери. Хората на Тери. Шофьорът на микробуса казва, че организира сватба или рожден ден и че е поканил петдесетина приятели. Митниците нищо не могат да направят и алкохолът се докарва тук. Чиста работа.
Флечър се приближи.
— Момчетата чакат в офиса.
Той ги поведе към една пластмасова будка в дъното на склада. Вътре трима мъже се суетяха около четвърти, седнал с извита назад глава на един стол.
Беше около трийсетте, с рошава коса, брада и мустаци. Присвиваше очи от болка, докато един от останалите попиваше кръвта от лицето му с парцал.
— Стига си скимтял, Райзър, нищо ти няма — окуражаваше го онзи с парцала.
— Знаеш ли как боли? — проплака Райзър.
Лицето му беше насинено, устните му — подути, през челото му минаваше дълбока драскотина.
— Това е психологически момент — каза онзи с парцала.
— Адски боли — настоя Райзър.
— Какво е станало? — попита Сам; четиримата мъже в кабинката я погледнаха озадачено.
— Ограбиха ни — обади се Флечър, преди Макинли да проговори. — Проклета слободия. Ограбиха ни на пътя посред бял ден. Не знам какво ще стане с тази страна. Вижте как ни наредиха със Стив.
— Бяха шестима — допълни Райзър. — Най-малко шестима. С шибани бухалки.
— Момчета, може ли да се държите по-прилично в присъствието на дамата. Това е съпругата на Тери.
Райзър сведе виновно очи.
— Извинявайте, госпожо Грийн. Просто сме малко възбудени. Аз съм Стив Райзър.
— Съжалявам, госпожо Грийн — извини се Флечър; допря носната си кърпичка до устата.
— Да, извинявайте, госпожо Грийн — каза и мъжът с парцала.
Беше нисък, с голо теме и малък белег на бузата. Вдигна ръка, но осъзна, че още стиска парцала. Хвърли го на Райзър и се представи:
— Аз съм Роджър Пайк.
Сам се ръкува и с него. Другите двама се представиха като Пит Елис и Джони Ръсел.
— Сега ще ми кажете ли какво точно стана? — обърна се Сам към Райзър.
— Слязохме от ферибота както всеки път, госпожо Грийн. Минахме през митницата и се разделихме, трите микробуса по различни пътища. За по-голяма сигурност. Това го измисли Тери.
Макинли му направи знак да побърза и Райзър кимна енергично.
— Добре — продължи, — значи караме си най-спокойно и не щеш ли, задминава ни друг микробус. Син, нали, Ким?
Флечър кимна.
— Тъмносин.
— И така, зад волана седи някаква руса мадама. И така се усмихва, че мед да ти закапе на душата. И ни показва някакъв регистрационен номер. Нашия номер. Така че аз решавам, че е паднал. И че двамата с приятеля й се проявяват като добри самаряни. Отбивам.
Макинли отпусна глава назад, затвори очи и въздъхна отчаяно.
— Хайде, Анди — възнегодува Флечър. — И ти щеше да постъпиш така.
Макинли просто въздъхна още веднъж.
— Добре, значи спирам — продължи Райзър. — Слизам и отивам от задната страна на нашия микробус, за да видя дали няма някаква повреда. Да ме шибат отзад, ама… — Макинли му хвърли строг поглед и той се поправи: — Извинявайте, госпожо Грийн. Както и да е, можете да си представите колко бях изненадан, като установих, че номерът си е на мястото. Тогава другият микробус спря и отвътре наизскачаха онези с бухалките и плетените маски и ни се нахвърлиха. Било е капан.
— И още как — съгласи се Сам; обърна се към Макинли: — Какво са взели?
— Алкохол за около десет хиляди и микробуса.
— И портфейла ми — добави Райзър. — Взеха ми портфейла.