— Работата не може ли да изчака?
Зад гърба си чу смях, после глас със северноанглийски акцент:
— Добра работа, Франк.
Беше Дъг Симсън, инспекторът, който, след като й представи заповед за обиск, бе преровил заедно с още половин дузина униформени полицаи всяко кътче в жилището й. Симсън потупа Уелч по гърба:
— Видя ли му само изражението, когато съдията произнесе присъдата? Сякаш беше очаквал да го освободят с потупване по рамото.
Уелч не каза нищо, но се усмихна победоносно.
Прокурорът по делото мина покрай тях и вдигна палец на Уелч:
— Благодаря, Франк. Де да бяха всички случаи толкова ясни като тоя.
Уелч се усмихна още по-широко и отмина. Патерсън дръпна Сам настрани.
— Много е важно, Саманта. Иначе нямаше да те викам.
— Добре, добре. Както кажеш. Ще дойда. — Тя се огледа. — Има ли заден изход, Лорънс?
— За съжаление не. Поне не за външни лица.
— А за съпругите на осъдените?
Патерсън се усмихна тъжно и поклати глава.
Сам си пое дълбоко въздух и тръгна към изхода. Чу щракането на фотоапарати и глъчката на журналистите още преди да отвори тежката двойна врата. Репортерите се бяха скупчили около Уелч и Симсън; лицата на двамата полицаи бяха силно осветени от ярките прожектори.
Сам наведе глава, но без успех. Те я чакаха и като кучета при миризмата на прясно месо се нахвърлиха отгоре й с въпроси. Как се чувствала, какво смятала да прави, как съпругът й приел присъдата, наистина ли е излъгала?
Тя опита да си проправи път между тях.
— Моля ви, нямам какво да ви кажа — изкрещя. — Нищо.
Двама души й препречиха пътя. Мъж и жена. Сам вдигна очи. Бяха господин и госпожа Сноу, родителите на жертвата, облечени сякаш за църква. И двамата бяха около шейсетте, той носеше тъмен костюм и ослепително лъснати обувки, тя — синя рокля на цветя, тъмносиньо палто и шапка със същия цвят, в която бяха затъкнати две изкуствени маргаритки.
Сам опита да ги заобиколи, но госпожа Сноу застана на пътя й.
— Как можахте? — изсъска тя. — Заклехте се пред Господ, а излъгахте. Как можахте?
Сам поклати глава. Госпожа Сноу вдигна юмрук и Сам я погледна, без да мигне, в очакване на удара. Възрастната жена отпусна ръка и избухна в сълзи. Съпругът й я прегърна. Очите му бяха замъглени, сякаш не забелязваше нито Сам, нито постоянното проблясване на светкавици.
Сам продължи към изхода.
Въпросите продължаваха да я обсипват от всички страни. Знаела ли защо съпругът й е убил Престън Сноу, той ли я накарал да лъжесвидетелства, къде била тя в нощта на убийството? Сам опита да се абстрахира от шума, да си представи, че е сама. Отстрани се появи телевизионна камера и една изрусена жена с прекалено много грим завря голям микрофон пред устата й. Сам го изблъска встрани.
— Не разбирате ли? Няма да коментирам! — изкрещя.
Най-после се добра до автомобила си, черен кабриолет „Сааб“. Две коли й бяха препречили пътя за излизане и тя веднага се досети, че това е дело на журналистите. Тя се обърна:
— Някой да мръдне тази кола!
Гласът й обаче се загуби в общата врява.
До нея спря очукан стар джип, от ауспуха му излизаше черен дим.
— Мамо! Качвай се!
Беше Джейми. Той й отвори вратата и Сам скочи вътре.
— Джейми, спасяваш ми живота.
Той се усмихна и натисна газта. Докато отминаваше непреставащите да крещят журналисти, една бутилка се удари в предното стъкло и го спука от едната страна. През страничния прозорец Сам забеляза Люк Сноу да крещи и да размахва юмрук.
Джейми натисна спирачки.
— Мръсник!
— Остави го, Джейми.
— Гледай какво направи.
— Забрави.
Джейми я изгледа, сякаш имаше намерение да спори, но тя го потупа успокоително по крака:
— Хайде, ще те черпя кафе. И ще ти купя ново стъкло.
Джейми изруга и отново подкара.
Сам разтърка врата си.
— Иди му на свиждане колкото се може по-скоро.
— Ще отида. Лора я нямаше.
— Да. Сигурно не й е много удобно. Нали знаеш сестрите си. Повече ми е жал за Триш. В училище няма да й е лесно.
Спряха пред едно кафене и седнаха до прозореца на по чаша капучино.
— Защо излъга, мамо? — попита след дълго мълчание Джейми. — След всичко, което ти причини.
— Не сме деца, Джейми. Пък и кой каза, че съм излъгала?
— Съдията. Хайде, само веществените доказателства бяха достатъчни, за да го осъдят. Освен това имат свидетел. Не мога да те разбера.