— Още не сме свършили.
— Ще дойда по-късно тогава. — Болногледачката понечи да излезе, но спря и затвори вратата. — Сигурно не е моя работа, госпожо Грийн, но госпожа Ханкок искаше да я уведомя, ако ви забележа в заведението. Заради таксата на Грейс.
Лицето на Сам посърна. След провала в Нортъмбърланд нямаше представа как ще плати таксата за старческия дом. Или която и да било друга такса.
— След петнайсет минути започва обичайната си обиколка — завърши болногледачката.
Сам се усмихна и й благодари. Младата жена излезе и тя продължи да храни свекърва си.
Грейс преглътна, след това се обърна към Сам със замечтан поглед:
— Ядохме варена сьомга, нали? Сьомга със спаначен сос.
— Точно така. Това ядохме.
По лицето на Грейс се разля лъчезарна усмивка:
— Сосът беше пресолен. Иначе хубава сватба. С Тери бяхте прекрасна двойка.
— Нали? Много добра двойка.
Грейс се намръщи и лицето й стана отново безизразно. Тя наклони глава настрани и се вгледа в Сам.
— Коя си ти?
Сам въздъхна и набоде ново парче риба.
— Аз съм Саманта, Грейс. Хайде, дояж си рибата.
Ричард Ашър говореше по телефона и крачеше из кабинета си като пантера в клетка. Лорънс Патерсън, който седеше на ръба на бюрото му, стана и посрещна Сам с въздушна целувка.
Ашър каза дочуване на събеседника си от другата страна на линията и остави слушалката.
— Саманта, благодаря, че се отби. Научих, че нещата са минали… немного гладко.
— Може и така да се каже, Ричард. — Сам седна на един от черните дивани и запали цигара. Патерсън побърза да й предложи кристален пепелник. — Чакаха ни с отворени обятия. Знаеха точно кога и къде ще изкараме стоката.
— Ти нали не се… така да се каже… компрометира? — осведоми се Ашър.
— Искаш да кажеш дали са ме заловили на местопрестъплението? Не, Ричард. Надали щях да съм тук, ако ме бяха пипнали.
Двамата мъже се спогледаха и Сам разбра какво искаха да си кажат.
— Мислите, че съм дошла да ви предам? Че работя за ченгетата, за да получа по-лека присъда? Това ли си помислихте?
Ашър и Патерсън поклатиха глави.
— Далеч сме от подобна мисъл — отвърна адвокатът.
Ашър бръкна в едно чекмедже и извади малък детектор за метални предмети.
— Но можем да проверим за всеки случай, нали? — каза.
— Сигурно се шегуваш — възкликна Сам.
— Саманта, моля те. Нищо няма да ти стане.
Сам въздъхна и се изправи. Разпери ръце и Ашър прокара детектора около тялото й.
— Нали няма да ме преглеждате и отвътре, а, Ричард? Защото трябва да те предупредя, че от вчера не съм се къпала.
Ашър се намръщи, но не отговори. Свърши с огледа и се отдръпна.
— Извинявай — каза, — но нали знаеш, в наши дни престъпниците нямат никакво достойнство.
— Какво стана с морала на крадците?
— Вече е демоде — отвърна Патерсън; дръпна остъклената плъзгаща се врата към отрупаната с цветя тераса. — Какво ще кажете да излезем малко на чист въздух.
От терасата се откриваше гледка към финансовия център на града. Имаше фонтанче с формата на делфин и масичка от ковано желязо с шест стола. В единия край на терасата бе устроена малка японска градина с валчести камъни сред безупречно изгладен пясък и десетина бонзаи върху дървени скамейки.
Отстрани всичко това беше оградено със свежа зеленина с автоматична система за поливане.
В далечината се извисяваше сградата на „Нашънъл Уестминстър банк“, около нея останалите небостъргачи на Ситито приличаха на джуджета. Сам се приближи до парапета на терасата и загледа града.
— Страхотна гледка, момчета.
— Да знаеш само колко струва — оплака се Ашър. — Девет кожи ми съдират.
Сам се обърна към двамата мъже. Патерсън бе взел някакво куфарче, постави го върху масичката.
— Какво е финансовото ни състояние сега, Ричард? — попита Сам. — Като се има предвид снощният провал.
— Има пари в две сметки. Дължиш вноски по ипотеката за три месеца назад, но банката няма да бърза с конфискацията. Лорънс обаче има нужда от пари за делото.
Сам се обърна към Патерсън:
— Има ли напредък?
Патерсън се облегна назад и си придаде важен вид, сякаш ще изнася лекция:
— Саманта, има два начина да измъкнем Тери от затвора.
— Нямам пари за хеликоптер, Лорънс.