— Ричард и Лорънс дадоха ли ти бележника?
Сам кимна.
— Това е фасулска работа, Сам.
— Да бе, каза го и за предишната акция. Тери, ако ме бяха пипнали с Рег и останалите, щяха да ме тикнат зад решетките за десет години. — Тя се наведе към него и зашепна: — Сега искаш да пренасям фалшиви пари. Не може ли да почака?
— Проблемът е, че не само аз съм вложил пари. Има и други инвеститори. Единият е Майки Фокс. Ще иска да си върне загубата от последния провал.
— Тери, ти явно не разбираш колко ми е тежко. Ще ме изритат от къщи. Таксата на Джейми не е платена. От старческия дом заплашват да изхвърлят мама на улицата. Спешно имаме нужда от пари. Не следващата седмица или следващия месец. Имаме само пет бона от Уоруик Лок.
Тери се намръщи.
— Пет бона ли? За какво?
— За дела ти в модната къща.
— Какво? По дяволите, Сам, петдесетте ми процента струват много повече.
— Уоруик не смята така.
— Уоруик е мръсник.
— Мислех, че сте приятели.
— Така ли? Явно не си мислила правилно. — Тери поклати глава. — В наши дни не можеш да имаш доверие на никого.
— Твърдеше, че бизнесът не вървял.
— Последния път, като гледах балансите, всичко си беше наред. — Той постави ръце върху масата. — Добре, щом имаш нужда от пари, оставил съм на Джордж Кей да ми пази известна сума. Десетина бона.
— Не ми спомена при последната ни среща.
— Е, сега ти му спомени. Кажи му, че ти трябват спешно. Трябва да бутнеш нещо и на Блаки. А за Испания също ще имаш разходи.
Сам се отпусна на стола си. Чувстваше се изтощена.
— Не е честно — каза с въздишка. — Имах личен живот. Бях независима от теб.
Тери се засмя.
— Никога не си била независима от мен.
Сам се изсмя нервно.
Тери се наведе, лицето му изведнъж придоби сериозно изражение.
— Чувствата ми към теб не са се променили. Дълбоко в душата си винаги съм ти бил верен.
— Значи изневерите са били само повърхностни, а? Какво успокоение. — Тя си пое дълбоко въздух. — Съгласих се само да ти осигуря алиби за онази нощ. Сега ме въвличаш в нещо, което… — Тя тръсна глава, опита да събере мислите си. — Нещата вече ми се изплъзват.
— Ще се справиш.
— По-добре да ми беше разказал всичко.
— Кълна се в живота на майка си, нищо друго не крия.
Тя го изгледа хладно.
— Не въвличай Грейс в тази мръсотия, Тери.
Той вдигна виновно рамене.
— Ако излезе още някоя сделка, за която не си ми казал, Тери Грийн, има опасност да ме обесят заради теб.
— Не си ли разбрала? Смъртното наказание е отменено.
— Да, голям късметлия си.
— Хей…
Той я изгледа обидено, но това не я трогна.
— Мръсник такъв.
— Ще ти се реванширам, като изляза, любов моя. Обещавам.
— Ще видим. Ще видим.
През деня „Лапландия“ бе неуютно, западнало място. Всички лампи светеха, разкривайки истинската мизерия на заведението. Червените велурени седалки в сепаретата бяха избелели и скъсани на места, масите — издраскани, килимите — с дупки от цигари. Един мъж чистеше с прахосмукачка и си подсвиркваше фалшиво, друг, покачен върху дървена стълба, сменяше някаква крушка. Бяха напръскали с ароматизатор с миризма на лимон, но тя не успяваше да замаскира вонята на цигарен дим.
Джордж Кей стоеше зад бара и броеше бутилките с алкохол. Чу стъпките на Сам и се обърна. Отначало лицето му помръкна, но той побърза да се усмихне.
— Сам, каква приятна изненада. — Той излезе иззад бара, целуна я по бузата и стисна ръката й. — Нямахме уговорка, нали?
— Неочаквано посещение, Джордж. Как вървят нещата?
— Чудесно. — Той кимна към бутилките зад бара. — Ако не броя всичко, ще ме оберат до шушка.
— Да, в наши дни човек не може да се довери на никого, нали?
Лицето на Кей стана малко по-сериозно.
— Та какво мога да направя за теб?
— Тери твърди, че ти е оставил някакви пари.
Кей присви очи.
— Така ли?
— Да. И честно казано, малко съм разочарована, че не ми каза при последната ни среща, Джордж.
Кей извади инхалатора си и вдиша дълбоко. Потупа се по гърдите и прибра апаратчето.
— Да идем в кабинета ми.
Сам го последва. При всяка крачка от гърдите му се чуваше леко хриптене, панталоните му шумоляха при търкането на бедрата му. Той й отвори вратата на кабинета си и Сам се мушна покрай него, мина достатъчно близо, за да подуши потта му.