Тя се настани на дивана и запали цигара. Кей седна зад бюрото си. Намръщи се при вида на цигарата, но не каза нищо.
— Тери твърди, че му държиш десет хиляди лири.
— Това е работен капитал, Сам. Постоянно е в обращение.
— Не така ми представи нещата Тери. Каза, че ти ги оставил да му ги пазиш за черни дни. И повярвай ми, Кей, напоследък така ми е причерняло, че две не виждам.
Кей потърка бузата си, намръщи се.
— Сам, съжалявам, но в момента не са у мен.
— Къде са, Джордж?
— Ами… — Той се запъна, търсейки подходящи думи. — Вложил съм ги. В обращение са. За текущи разходи.
— Джордж, колко хиляди печелиш всяка нощ? Последния път отвън имаше опашка.
— Затънал съм в дългове, Сам.
— Глупости, Джордж.
— Да не се караме сега, Сам, моля те.
— Това не е караница, Джордж. Това е разговор. Караницата ще бъде, когато Тери разбере, че не искаш да му върнеш парите.
Кей застина.
— Това звучи като заплаха, Сам.
— Много добре познаваш Тери.
— Да, но Тери го няма, нали?
— Много си бил наблюдателен, Джордж. Само че той има приятели, които са на свобода.
— Като Макинли. Дочух, че сега работел за теб.
Сам не отговори, избълва облак дим към тавана.
Кей забарабани с пръсти по бюрото. По лицето му избиха капки пот. Сам го погледна в очите и накрая той отмести поглед.
— Днес мога да ти отпусна няколко бона — каза, — останалата част са вързани в бизнеса.
— Ами отвържи ги. Час по-скоро.
Кей се надигна и отиде до голяма снимка на две прегърнати голи блондинки на стената. Дръпна я и отдолу се показа малък сейф. Нагласи комбинацията на ключалката и отвори вратата. Извади пачка банкноти от по двайсет лири.
— Знаеш ли — каза, — размислих над предложението ти да купя дела на Тери в клубовете.
Сам протегна ръка и Кей й подаде парите. Тя прокара пръст по ръба на пачката.
— Колко има тук, Джордж?
— Две хиляди.
— Нали каза няколко. Две не е няколко. Две си е две. Тери каза десет.
— Ще ти дам и останалите осем, Сам. При първа възможност. Доста загубих с тази марихуана, забрави ли?
— И аз загубих.
Тя прибра пачката.
— Помислих, че може да се споразумеем с Тери. Да купя дела му. Това ще разреши финансовите ви проблеми, нали? Е, след загубата с канабиса няма да мога да платя веднага, но съм сигурен, че ще се споразумеем.
— Ще предам на Тери, като го видя.
— Дали е планирал още нещо?
Тя присви очи.
— Какво имаш предвид, Джордж?
— Ами… Нали знаеш. Някакви други… далавери. За покриване на загубите.
— Питай самия Тери. Защо не му идеш на свиждане? Сигурна съм, че ще ти се зарадва.
Кей кимна. Върна се при сейфа и го заключи, премести снимката на мястото й.
— Знам, че преживяваш тежки моменти, Сам. Имаш много ядове.
— Благодаря за съчувствието.
Кей се върна зад бюрото и се отпусна на стола. Извади инхалатора и се заигра с него.
— Винаги си ми била слабост, Сам. Знаеш го. Ако искаш да поговориш с някого…
Сам кръстоса крака и забеляза, че Кей проследи с поглед движението й. Тя опита да сдържи раздразнението си: беше дошла за парите на Тери, не да флиртува с негов приятел.
— Единственото, което ме интересува в момента, са парите на Тери.
— Парите не са най-важното в живота, Сам. — Кей отново вдиша от инхалатора. — Можеш да дойдеш някоя вечер в клуба. Да пийнеш шампанско. Да хапнеш. Да се видиш с хора като в добрите стари времена. Жена като теб не бива да се самоизолира така.
Сам се изправи. Изведнъж се почувства омърсена, не искаше да прекарва и минута повече в компанията на Кей. Той беше дори по-отвратителен от клуба си.
— Обади ми се, когато събереш останалите пари — каза тя и излезе.
Зад гърба си чу отново звука от инхалатора.
Сам се качи в колата и въздъхна.
— Как мина, госпожо Грийн? — осведоми се Макинли.
— Добре, предполагам. — Тя затвори очи и облегна глава на седалката. — Колко получаваш от Джордж Кей, Анди? — Макинли не отговори и тя отвори очи. — Какво е това, да не си му дал обет за мълчание? Хайде, кажи.